О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 16.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1088 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. п. к. „Н” гр Я. чрез адвокат Т срещу решение от 03.09.2009 г. на Сливенски окръжен съд /СлОС/ по гр.д. № 38/2009 г., с което е оставено в сила решение на Сливенски районен съд /СлРС/, отменящо взети решения на извънредно О. събрание /ОС/ на кооперацията, проведено на 12.12.2006 г. по предявен иск по чл.58 ал.1 ЗК.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – В. Т. и И. И. оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СлРС е предявен иск по чл.58 ал.1 ЗК от В. Т. и И. И. за отмяна решенията на извънредно ОС на Г. п. к. „Н” Я. , проведено на 12.12.2006 г. Основанията за отмяна са нарушения по свикване и провеждане на ОС. Първоинстанционният съд е уважил иска, а въззивният съд е оставил в сила решението. СлОС е приел, че не е налице нередовно уведомяване за ОС с оглед закона и устава на кооперацията, но е налице неточно посочване на въпросите, които ще се разглеждат на събранието, без никаква конкретност за същите. Съдът е приел, че при липса на такава конкретност кооператорите не са могли да преценят участието си в обсъждането и гласуването на въпросите в дневния ред на ОС.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване формулира като въпрос, обусловил изхода на делото какво е съдържанието на въпросите, които следва да бъдат вписани в поканата за свикване на процесното извънредно ОС, съгласно изискванията на чл.16 ал.1 изр.2-ро ЗК. Твърди, че законът се нуждае от допълнително тълкуване, поради което е налице необходимост от такова, това е от значение за точното прилагане на закона и за развитето на правото, а този въпрос не е разглеждан от практиката. Твърди още, че самият С е изложил противоречиви мотиви, с оглед приетото, че не може всяка отделна конкретна ситуация бъде възпроизведена в закона.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав приема, че поставеният от касатора въпрос е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило уважаването на предявения иск по чл.58 ал.1 ЗК. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено изискването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, с което касаторът обосновава допускането на касационно обжалване. За да е налице тази хипотеза следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, да бъде непълна, неясна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Но разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗК в цялост, уреждаща начина за свикване на О. събрание на кооперацията, е достатъчно ясна и тълкуването й не поражда правни проблеми. Тази норма е императивна по своя характер по отношение изискванията, на които следва да отговаря поканата – форма, съдържание, момент на разгласяването й. В случая СлОС е приложил разпоредбата на чл.16 ал.1 изр.1-во ЗК, изискваща конкретност на посочени въпроси в дневния ред на ОС като е посочил, че тази конкретност е обусловена във всеки случай от характера на конкретните въпроси, които ще бъдат обсъждани. Това не е противоречие в мотивите на въззивния съд, нито непълнота и неяснота на правната норма както поддържа касаторът, тъй като законът регулира неограничен брой случаи и не би могъл да обхваща конкретиката на всички възможни случаи. Чл. 16 ал.1 изр.1-во ЗК задължава УС на кооперацията при свикване на ОС в поканат да се „вписват въпросите, които ще бъдат разглеждани”. Много ясно е, че само конкретизиран въпрос дава достатъчно информация за това, което ще се разглежда и решава на ОС. Само при такава яснота и информираност член-кооператорите могат да участват пълноценно в работата на ОС и реализират правата си като член-кооператори и конкретно тези по чл.9 ал.1 т. 1 и 2 ЗК. Нормата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване в приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СлОС. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата поисканите и направени от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.09.2009 г. на Сливенски окръжен съд по гр.д. № 38/2009 г.
ОСЪЖДА Г. п. к. „Н” Я. , град Я., ул. „. войвода” № 1 да заплати на В. А. Т. от град Я. и И. Г. И. от град Я., двамата чрез адвокат В, съдебен адрес град Я., ул. „Ж” № 9 ет.1 сумата 1000 лв. /хиляда лева/ – направени разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.