О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 144 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. – София срещу решение № 220/04.09.2008 г. по гр.д. № 1004/2007 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, с което е оставено в сила уважително решение № 203/03.07.2007 г. по т.д. № 134/2007 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и недопустимо досежно произнасянето по иска по чл.55 ЗЗД, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна – “Е” А. оспорва подадената касационна жалба относно нейната допустимост и основателност като излага подробни съображения в писмен отговор. Твърди, че по отношение иска по чл.55 ЗЗД първоинстанционното решение на ПОС не е обжалвано пред ПАС, поради което не подлежи в тази част и на касационно обжалване.
“К” Е. /в несъстоятелност/ не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Е” Е. срещу решение № 220/04.09.2008 г. по гр.д. № 1004/2007 г. на ПАС поради следните съображения:
ПОС е сезиран с обективно съединени искове от “Е” А. срещу “Е” Е. /предишно наименование “Е” ЕООД/ и “К” Е. /в несъстоятелност/ за прогласяване нищожност на извършено плащане от“К” Е. на “Е” Е. в размер на 76592.77 лв. по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. и иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото на дружеството в несъстоятелност. ПОС е уважил и двата иска. Пред ПАС решението на ПОС е обжалвано от “Е” Е. само досежно иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и разноските и е оставено в сила.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус
Д. в самата касационна жалба касаторът формулира като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за активната легитимация по иска по чл.55 ЗЗД, а разрешението на този въпрос не е обусловило решението на ПАС, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК независимо от противоречивото разрешаване на този въпрос в първоинстанционното решение и приложеното решение на ВКС от 01.07.2008 г. по т.д. № 115/2008 г. Това е така, защото доводи за активната легитимация по чл.55 ЗЗД се правят за първи път пред ВКС. По иска по чл.55 ЗЗД решението на ПОС не е обжалвано пред ПАС – видно от съдържанието на самата въззивна жалба, размера на внесената държавна такса по нея и доводите на самия въззивен съд в решението му, посочил изрично, че първоинстанционното решение в осъдителната му част е влязло в сила като необжалвано – стр.4 изречение предпоследно от мотивите на ПАС. Щом това е така, формулираният от касаторът въпрос относно активната легитимация по чл.55 ЗЗД не е съществен, обусловил решението на ПАС, необсъждал невлизащия в предмета на въззивно обжалване иск по чл.55 ЗЗД и активната легитимация по него, поради което и да е налице противоречиво разрешение като краен резултат по настоящото делото и приложеното решение на ВКС, няма основание за допускане на касационната жалба на основание чл.280 ал.1 т.1 или 2 ГПК.
Колкото до приложените решения на ПОС, независимо от гореизложеното относно така формулираният от касаторът въпрос за активната легитимация по иска по чл.55 ЗЗД, следва да се посочи, че решенията на ПОС не са влезли в сила, поради което не обуславят наличие конкретно на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, визираща само влезли в сила решения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПАС.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 6000 лв.- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220/04.09.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1004/2007 г.
ОСЪЖДА “Е” Е. , гр. С., бул. “. № 36 офис 502 да заплати на “Е” А. , гр. С., ул. “И” № 16, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.