Определение №289 от по търг. дело №116/116 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 289
 
София, 07.05.2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април май през две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                         ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                 МАРИАНА КОСТОВА             
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 116   по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби:
на М. Б. П. чрез а. Г срещу решение № 464/29.08.2008 г. на Б. окръжен съд /БлОС/ по в.гр.д. № 1298/2007 г. в частта му, в която е оставено в сила решение № 2947/03.07.2007 г. на Б. районен съд /БлРС/ по гр.д. № 806/2003 г., отхвърлящо иск на касаторът срещу “М” АД по чл.86 ЗЗД за сумата 2040 лв. – мораторна лихва за периода 10.08.2000 г. – 30.06.2003 г. и законна лихва върху главницата от 4610 лв., считано от 01.07.2003 г. до изплащането й;
на “М” АД чрез а. Й. С. срещу същото решение, но в частта, в която е отменено първоинстанционното отхвърлително решение срещу този касатор за сумата от 4600 лв. по иск на М. Б. П. по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и е постановено друго решение, уважаващо иска за отменения размер със законните последици.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допускане на касационното обжалване:
М. П. релевира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решението на първостепенния съд и други съдилища, а приетото в решението е от значение за точното прилагане на закона, като се позовава и прилага решение по арбитражно дело № 19/1996 г. на АС при БТПП и решение на САС по гр.д. № 721/2003 г.;
“М” АД поддържа наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед формулиран съществен материалноправен въпрос, а именно налице ли са основания за връщане на дадено, поради неосъществено основание.
М. Б. П. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба на “М” АД по съображения в писмен отговор, “М” АД не взима становище по касационната жалба на М. Б. П..
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, вкл. жалбата на “М” АД с оглед надлежното й входиране в рамките на срока по чл.283 ГПК и без доказателства, опровергаващи този извод. И двете жалби отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационни жалби поради следните съображения:
БлРС е сезиран с обективно съединени искове от М. Б. П. срещу “М” АД за сумата 4610 лв. на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и за сумата 2040 лв. с правно основание чл.86 ЗЗД. Ищцата претендира главницата като платена на дружеството на неосъществено основание – придобиване на дружествени дялове. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете на предявеното основание. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение – относно главницата и е постановил решение, уважаващо иска за 4600 лв. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, а го е оставил в сила в останалата отхвърлителна част, с оглед липсата на покана с надлежна дата на връчване за връщане на главницата, като платена на неосъществено основание.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ законодателят разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други. С оглед изискванията на закона, настоящият състав намира следното по допускането на касационно обжалване на въззивното решение на БлОС по двете касационни жалби:
По жалбата на “М” АД срещу въззивното решение, касателно уважителната му част. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – налице ли са предпоставките по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и това произнасяне обуславя наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда – в случая чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. В случая не е налице неяснота на нормата на чл.55 ЗЗД, което да налага нейното тълкуване, съществува многогодишна съдебна практика по трите хипотези на този текст, не се твърди необходимост от изоставяне на едно тълкуване и съдебна практика за да се приеме друго тълкуване и приложи друга практика, нито противоречие със съществуваща съдебна практикя, изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По жалбата на М. П. АД срещу въззивното решение, касателно отхвърлителната му час : В приложението си към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът релевира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Като съществен въпрос по смисъла на закона, по който се е произнесъл БлОС визира въпроса за изискуемостта и ликвидността на едно вземане с оглед дължимост на лихва за забава за същото вземане, по който въпрос разрешението от въззивния съд е в противоречие с решението на първоинстанционния съд, както и с приложените от касатора решения на АС при БТПП и на САС, приемащи, че щом главният иск е основателен, основателен е и акцесорният иск за заплащане лихва за минало време.
Така формулираният от касатора въпрос относно изискуемостта и ликвидността на вземане, относим към дължимостта, респ. недължимостта на мораторна лихва върху претендираната главница, е съществен за делото, но разрешаването му не е в противоречие с практика на другите съдилища извън ВКС, вкл. и тази на САС по приложеното решение – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Акцесорността на иска по чл.86 ЗЗД предполага зависимост от предявения иск за главницата, но и известна самостоятелност, поради което не винаги резултатите по двата иска са с еднакъв знак. В случая искът за главницата е уважен на претендираното основание – чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, като в съответствие с тази квалификация съдът е приел, че искът за претендираната лихва за минало време върху тази главница е неоснователен, тъй като липсва покана за връщане на даденото на неосъществено основание. Това разрешение не е в противоречие с цитираното от касатора решение на САС, тъй като предмет на това дело е иск по чл.359 ал.3 ЗЗД и лихва за забава, а не иск по чл. 55 ЗЗД както е в настоящия случай. В приложеното решение на САС също е определена датата на забава, съобразно сключения между страните договор и уговорен в него срок за плащане /чл.84 ал.1 изреч.1-во ЗЗД/, т.е. извършена е конкретна преценка, каквато е извършена и по настоящото дело – с оглед основанието на претендираната главница е прието, че вземането за даденото на неосъществено основание не е срочно и длъжникът изпада в забава за плащането му след покана – чл.84 ал.2 ЗЗД.
Противоречието с първоинстанционното решение по настоящото дело не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото се касае до невлязло в сила инстанционно решение по едно дело, изменено частично от втората инстанция – в случая БлОС. Не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и приложеното арбитражно решение, тъй като законът визира решения на гражданските съдилища в Република България, а не на АС при БТПП.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага конкретни доводи, освен твърдения за противоречива практика, каквато не се установи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване на решението на БлОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464/29.08.2008 г. на Б. окръжен съд по в.гр.д. № 1298/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top