О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 01.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1045 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „А” А. ч. адвокат Г срещу решение № 111/12.06.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по т.д. № 116/2008 г., с което е потвърдено решение на Разградски окръжен съд /РОС/, отхвърлящо претенции на настоящия касатор срещу „А” О. за предаване на 62, 130 тона слънчоглед и 50, 085 тона пшеница.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „А” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
РОС е сезиран с предявени искове от „А” А. , сведени след уточнение до реално изпълнение – чл.79 ал.1 ЗЗД – предаване на 62, 130 тона слънчоглед и 50, 085 тона пшеница. Претенциите са отхвърлени от РОС, чието решение е потвърдено от ВАС. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, ВАС е приел, че зърното и слънчогледа, предмет на претенциите, са предадени от ответника на ищеца с двустранно подписани прехвърлителни разписки, експедиционни бележки и протоколи за разпределение на продукция.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като не конкретизира въпроси по смисъла чл.280 ал.1 ГПК, а дава своя интерпретация на извършеното от ВАС и приетото от него от фактическа и правна страна, свързано с обсъждането на доказателствата по делото. Касаторът релевира събирането на доказателства от въззивния съд и указанията му за това, писмената форма на договори по чл.28 ЗТСЗ, представителната власт на работник в едно търговско дружество – въпроси, които са отосими, но не единствено те сами за себе си са обусловили крайния изход на спора. ВАС е анализирал събраните по делото доказателства в цялост – писмени и гласнти, редовност на водено счетоводство при двете страни излагайки мотивите си за това и несъгласието на касатора с крайния резултат от спора не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доводите на касатора биха могли да бъдет приети като основания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не могат да се обсъждат като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в настоящия етап, доколкото законодателят регламентира двата вида основания по различен ред, съдържание и произнасяне по тях. Различният изход на спорове по приложени от касатора решения на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ и ВАС по казуси, различни по фактология и доказателства от настоящия казус, не обосновават наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не обосновава такова наличие и определение № 253/17.09.2008 г. на ВТАС, което не решава спор със сила на пресъдено нещо. Не са изложени никакви доводи за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а само бланкетното позоваване на нейния текст не мотивира наличието й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/ 12.06.2009 г. на Варненски апелативен съд по т.д. № 116/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.