О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 279 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. М., чрез а. С срещу решение № 717/26.06.2008 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ по гр.д. № 1872/2008 г., с което е отменено частично отхвърлително решение № 2136/18.08.2006 г. на Варненски районен съд /ВРС/ по гр.д. № 2057/2006 г. по обективно съединени искове на “И” АД срещу Г. Е. М. по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 424 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 44.92 лв. и е постановено друго решение, уважаващо исковете за отменените размери с лихви и разноски. Касаторът поддържа, че обжалва въззивното решение в частта му, уважаваща установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК доколкото установителният иск се съдържа в осъдителния иск, уважен от ВОС – за 424 лв. главница и 44.92 лв. лихва и тъй като осъдителният иск е необжалваем в този размер, съгласно изменението на ГПК, а установителният иск е неоценяем, касторът счита, че има правен интерес от отхвърляне на установителния иск относно наличието на правоприемство между наемодателя и ищеца по предявените искове, респ. има интерес от касационно обжалване в тази част. Твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно с оглед неустановеното правоприемство между ищеца по предявените искове и наемодателя на процесното жилище. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да излага конкретни съображения, визирайки отново въпроса за правоприемството между ищеца и наемодателя.
Ответната страна –“И” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ не подлежат на касационно обжалване дела с обжалваем интерес до 1000, лв. – чл.280 ал.2 ГПК. В случая касаторът обжалва въззивно решение на ВОС в частта, с която след отмяна на решение на ВРС са уважени осъдителни искове срещу него съответно по чл.232 ал.1 ЗЗД за сумата от 424 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 44.92 лв., т.е. общият размер на уважените частично два иска, обуславящ интереса от обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е 468.92 лв., под 1000 лв. Вярно е, че защитата, която се търси с осъдителен иск включва в себе си защитата, която се търси с установителен иск и в този смисъл установителният иск се съдържа в осъдителния иск, както поддържа касаторът, но доколкото интересът от обжалване на въззивното решение по конкретно предявения осъдителния иск е под 1000 лв., няма основание да се приеме, че обжалването относно съдържащия се в осъдителния иск и непредявен отделно установителен иск има по-висок интерес. Касаторът говори за цена на иска, твърдейки, че установителният иск е неоценяем, но критерият по чл.280 ал.2 ГПК не е цена на иска като парична оценка на предмета на делото – чл.68 ГПК, а обжалваем интерес – очевидно различни понятия, доколкото цената на иска обуславя размера на дължимата държавна такса по предявяване на иска – чл.68 и следв. ГПК, а обжалваемият интерес – допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК , първо отделение счита, че подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Г. Е. М., чрез а. С срещу решение № 717/26.06.2008 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1872/2008 г. в частта му, в която е отменено частично отхвърлително решение № 2136/18.08.2006 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 2057/2006 г. по обективно съединени искове на “И” АД срещу Г. Е. М. по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 424 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 44.92 лв. и е постановено друго решение, уважаващо исковете в отменените размери с лихви и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.