О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 13.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1078 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С” ООД и В. Г. В. – ответник и трето лице помагач чрез адвокат Н срещу решение № 164/28.07.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 238/2008 г., с което е потвърдено уважително решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ по иск срещу търговското дружество по чл. 74 ТЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. С. М. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВОС е сезиран с иск от С. С. М. по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на общо събрание /ОС/ на съдружниците на „С” ООД от 02.06.2008 г., с които е изключен като съдружник, освободен като управител и е променен дружественият договор. ВОС е уважил иска, а ВАС е потвърдил решението. ВАС е приел, че не са допуснати нарушения при свикване на събранието, както е поддържал ищецът, но взетите решения са незаконосъобразни тъй като на ОС са обсъждани нарушения на ищеца за изключването му от дружеството, които не са визирани в нотариалната покана – предупреждение при условията на чл.126 ал.3 ТЗ, а обвиненията по т.1 и т.2 за изключването му не са конкретизирани както изисква същата разпоредба, което се отнася и за основанието по т.3 /доколкото не се сочи конкретен период от време, свързан с прехвърляне на парични средства на дружеството в лична сметка на ищеца/, както и основанията в т.4 от предупреждението.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване твърди, че ВАС се е произнесъл и е обсъждал доводи при разглеждане на иска по чл.74 ТЗ, касаещи целесъобразността на взетите решения на ОС на съдружници, което е в противоречие на практика на ВКС, поддържаща, че се преценява незаконосъобразност на взетите решения. Цитират се решения на тричленни състави на ВКС: № 525/30.05.2007 г., № 270/14.04.2005 г., № 1556/10.01.2001 г., № 4/30.01.1995 г. на ВС и решение № 293/10.06.1994 г. на петчленен състав на ВС. Но видно от мотивите на ВАС, потвърдил първоинстанционното решение на ВОС, не се касае до преценка на целесъобразност на взетите решения на ОС на съдружниците на ответното дружество, а именно за преценка за законосъобразност, в какъвто смисъл са и цитираните от самия касатор решения на ВС и ВКС. Следователно, не е налице допълнителен кретерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – постановеното въззивно решение е в съответствие, а не в противоречие с цитираната практика от касатора, а нормата на чл.74 ТЗ е в достатъчна степен ясно и конкретна и не налага допулнително тълкуване, нито промяна на съществуващата практика по нея.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164/ 28.07.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 238/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.