О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 432 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба “Б” О. чрез адв. Хр. Р. срещу решение №500 от 21.01.2009г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №241/2008г., с което е отменено отхвърлително решение на Пловдивски окръжен съд и е постановено друго, уважаващо предявения иск по чл.154 ал.1 т.5 ТЗ вр. чл.398б ГПК /отменен/.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – “М” О. оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по жалбата срещу решението на ПАС, поради следните съображения:
ПОС е сезиран от “М” О. с иск срещу “Б” ЕО. /преобразувано в ООД/, с който на основание чл.154 ал.1 т.5 ТЗ вр. чл.398б ал.3 ГПК /отменен/ е поискано да бъде прекратено ответното дружество. Ищецът е твърдял, че в негова полза е издаден изпълнителен лист за 83114.90лв. с лихви и разноски, въз основа на който е образувано изпълнително дело, по което е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника В. К. , които той притежава в ответното дружество. С молба от 13.04.2007г. е било заявено участието на К. в съответното дружество да бъде прекратено на основание чл.398б ал.3 ГПК /отменен/ и поради непоследвало плащане за погасяване на задължението по изпълнителния лист, иска прекратяване на ответното дружество. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а възивният съд е отменил решението и е постановил друго, уважаващо иска. ПАС е приел, че с връчване изявлението на взискателя на длъжника се прекратява съдружието – участието на длъжника В. К. в дружеството, като прекратяването на самото дружество е в зависимост от възможността на дружеството да изплати припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото на дружеството. Тъй като не е последвало погасяване на задължението, ПАС е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на предявения иск..
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Настоящият касатор в изложението си формулира няколко материалноправни и процесуално-правни въпроси, обхващащи целия предмет на спора между страните, вкл. и необусловили крайния изход на спора както и взетите, но и възможните решения по тези въпроси. В този смисъл не може да се приеме, че всички въпроси, така както са формулирани от касатора, са обусловили решение на ПАС. Последното е обусловено от липса на извършено погасяване на задължението на К. и в тази връзка формулираните от касатора други въпроси извън липсата на плащане, обусловила решението, не са основания за допускане на касационно обжалване. Соченото решение на Пловдивски апелативен съд като различна практика от решението по настоящето дело не е влязло в сила и не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. А приетото от правна страна в приложеното решение на ВКС, оставящо в сила приложено решение на Великотърновски апелативен съд е в съответствие, а не в противоречие с решението на ПАС, поради което не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Колкото до касационната жалба на “М” О. , същата е неотносима към предпоставките за допускане на касационно обжалване. Не са изложени аргументи за наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК освен сочено противоречие със съдебна практика, каквото не се и установи, но и не обосновава приложението им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС, поради което и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №500 от 21.01.2009г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №241/2008г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.