О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 04.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 708 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. С., Г. Н. И. и И. Н. И. чрез а. Е срещу решение от 26.02.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр.д. № 1996/2007 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на ЗПА. “А” срещу касаторите и е постановено друго решение, уважаващо иска за сумата от 10107.05 лв. на основание чл.81 ЗЗ /отм./ вр. чл.19 т.2 НЗЗ /отм./ със законната лихва, считано от 28.04.2006 г. до окончателното плащане и разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗПА. “А” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с иск от ЗПА. “А” срещу касаторите за сумата от 10107.05 лв. на основание чл.81 ЗЗ /отм./ вр. чл.19 т.2 НЗЗ /отм./. Ищецът претендира исковата претенция като платено обезщетение на ЗПА. “Б” за тотална загуба на застрахован при него по застраховка “каско” лек автомобил. Този лек автомобил е претърпял ПТП, виновно причинено от наследодателят на ответниците, сега касатори – Н. С. , след употреба на алкохол, застрахован при ищеца по застраховка “гражданска отговорност”.
СРС е отхвърлил иска, а СГС е отменил решението му и е уважил иска. СГС е приел, че са налице предпоставките на чл.81 ЗЗ /отм./ по предявения регресен иск срещу ответниците, настоящи касатори, тъй като техният наследодател е управлявал МПС след употреба на алкохол при забраната на чл.33 т.2 ЗДП и доколкото е имал застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят е изплатил на застрахователя на увреденото МПС обезщетение по застраховка “каско”, като претендира платеното от наследниците на починалия причинител на щетата по чл.19 т.2 НЗЗ /отм./.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторите не формулират конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото, излагат доводи за недоказана вина на наследодателя на ответниците, настоящи касатори при процесното ПТП. Доводите са свързани с прекратено наказателно производство, поради смъртта на Н. С. и недоказана вина от другите събрани по делото доказателства. Тази недоказаност, според касаторите, е в противоречие с цитирана практика на ВКС – определение № 88/13.03.2008 г. и определение № 42/19.01.2009 г. Така формулираният от касаторите въпрос не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Изложените доводи касаят доказване на определени факти – в случая вината на наследодателя на касаторите, за която СГС е изложил подробни съображения. Обсъждането им е въпрос на правилност или обоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от липсата на формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Тази хипотеза включва задължителна практика на ВКС, изразена в ТР на ОС и ПП на ВС, ТР на ОС и на ВКС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, не и определения на отделни състави на ВКС, на които се позовават касаторите, които не решават спор със сила на пресъдено нещо. Тези определения не се включват и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, визираща влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд, или състав на ВС или ВКС по отменения ГПК. Друг е въпросът, че тези определения касаят и казуси, различни от настоящия, по който е постановено настоящото решение, предмет на обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2009 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 1996/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.