О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 10.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 839 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Б. П. чрез адвокат Н срещу решение № 690/16.06.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 418/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящия касатор срещу Р. Г. Ш. по чл.59 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с иск по чл.59 ЗЗД за 18000 евро от настоящия касатор срещу Р. Ш. Ищцата твърди, че се е подписал като гарант по сделка между ответната страна и трета за спора страна – С. А. и тъй като Р. Ш. не изпълнила задълженията си към С. , ищцата и настоящ касатор възстановила на А. платеното по сделката. С настоящия иск е поискала ответницата да й заплати платеното, с което неоснователно се е обогатила за нейна сметка.
СГС е отхвърлил иска като погасен по давност, а САС е оставил в сила решението му. САС е приел, че вземането на ищцата, сега касатор по чл.59 ЗЗД е изискуемо от датата на плащането – 20.04.1999 г. откогато е започнала да тече погасителна давност, прекъсната с признание през м.януари 2000 г. – чл.116 б.”а” ЗЗД, след който момент е изтекла нова петгодишна погасителна давност преди предявяване на исковата молба, която е с дата на подаване 02.06.2005 г.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а общо сочи въпросите, свързани с правото му на иск и обезщетяването при неоснователно обогатяване. Нещо повече – сочи всички текстове, обсъждани от първата и въззивната инстанция, а и необсъдените такива, но относими, според касатора, към казуса. Очевидно се визира крайния резултат – отхвърляне на иска и мотивите на САС, които макар и несподелени от касатора, са изложени в обжалваното решение. Все така общо и неконкретизирано се сочат и хипотезите на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, противоречиво разрешение с практиката на ВКС, както и противоречиво решаване от съдилищата. Независимо от липсата на конкретизиран въпрос, не се установява противоречие на обжалваното решение с приложеното ПП на ВС №1/1979 г., доколкото в обжалваното решение няма приети предпоставки по чл.59 ЗЗД, различни от приетите в това постановление. Решение № 116/2000 г. на ВКС е неотносимо в случая, тъй като касае превозен договор, съгласно конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690/16.06.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 418/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.