О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 28.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 765 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. М. чрез адвокат Д срещу решение № 534/24.04.2009 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ по в.гр.д. № 46/2009 г., с което е потвърдено уважително решение на Варненски районен съд /ВРС/по иск на Б. А. срещу касатора по чл.86 ЗЗД за сумата от 4477.38 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и не се конкретизира основание за допускане на касационно обжалване, а само бланкетно се препраща към чл.280 ГПК.
Ответникът по жалбата – Б. А. , оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВРС е сезиран с иск по чл.86 ЗЗД за сумата 5449.49 лв. – обезщетение за забавено плащане по договор за заем между Б като заемодател и К. К. М. като заемател. Искът е уважен от ВРС за сумата 4477.38 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер, чието решение в уважителната част е потвърдено от ВОС.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага общи твърдения какво според него трябва да се докаже при претендирани вреди. Касаторът прилага две решения на ВС – № 1082/1995 г. и № 404/1981 г. по казуси, различни от настоящия, които не мотивират наличие на някои от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534/24.04.2009 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 46/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.