О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 16.07. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 372 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Л” А. и “С” Е. и двете чрез адвокат Д, срещу решение № 292 от 17.11.2008 г. по т.д. № 305/2008г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, с което е оставено в сила решение № 59 от 12.03.2008 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/, осъждащо двамата касатори да заплатят солидарно на “ Б. “ А. сумата 295743.27 щ.д. въз основа на договор за банков кредит № 73 от 26.03.2003 г. между “Е” А. и “Л” А. и споразумение от 20.12.2006 г. между “П” А. и “Б” А. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
В двете жалби се поддържат оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, а като основания за допускане на касационно обжалване, касаторите визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбите – “Б” А. оспорва същите по съображения в писмен отговор, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване с оглед липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, излага и съображения за неоснователност на жалбите по същество.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационни жалби срещу решението на ВТАС, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване предпоставя произнасяне от възивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията на т. 1-3 на същата разпоредба, като преценката се извършва от ВКС, въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на “Л” А. <Ад&@А. &/i>: този касатор не формулира съществените въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Самото бланкетно препращане към чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не обосновава приложението на тези две хипотези. В изложението си по чл.284 ГПК касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат проверени след допускане на касационно обжалване като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Щом това е така, няма основания да се приеме, че са налице посочените от касатора хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
По жалбата на “С” ЕООД: и този касатор се позовава бланкетно на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3, като не формулира материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл ВТАС в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а излагат доводи за неправилност по същество на обжалваното решение. Тези доводи, както се посочи по-горе, не могат да бъдат преценени на настоящия етап, доколкото не е допуснато касационно обжалване и основанията за допускането му са регламентирани от закона в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, а основанията за касационно обжалване – в чл.281 ГПК. Доводите на касатора по същество касаят обсъждането на доказателствата и приетите фактически и въз основа на тях правни изводи на ВТАС, които не могат да бъдат преценявани на този етап. Сочените от касатора решения на ВКС се отнасят до казуси с приета друга фактическа обстановка, поради което и поради неформулирани въпроси, обусловили решението на ВТАС, и за тази жалба не са налице предпоставките на чл.280 ал. ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на ВТАС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да изплатят на ответника по касационните жалби направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 3600.00 лв. – адв.хонорар.
Мотивирано от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 17.11.2008 г. по т.д. № 305/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Л” А. от гр. П. ул. “Г” № 94 и “С” Е. – с.а. София, инд. зона “О”, ул. “. № 34 ет.1 да заплатят на “Б” А. – село Т., община Б. сумата от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ – разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.