О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 30.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1158 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Н” Е. чрез адвокат Ж срещу решение № 64/16.07.2003 г. /годината 2003 поправена на 2009 г. след решение от 08.12.2009 г. за допускане на поправка по реда на чл.192 ал.2 ГПК-отм./ на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 15/2008 г. С обжалваното решение САС е отменил решение на Софийски градски съд /СГС/ от 14.11.2007 г. по гр.д. № 1705/2006 г. в частта, в която са отхвърлени искове по чл.76 ал.1 т.1,2 и 4 ЗМГО и вместо това е постановил друго решение, с което е признал за установено извършено през 2006 г. нарушение от „Н” Е. , гр. С. на правата върху марките на „К”, гр. А., САЩ, регистрирани в патентно ведомство на Р България за стоки от клас 32 – безалкохолни напитки с номера 22362/22.12.1993 г. – комбинирана, рег. № 10472/18.06.1976 г. – фигуративна и рег. № 48929/1.10.2004 г. – комбинирана, чрез използване в търговската дейност без съгласие на притежателя на марките “Coca Cola” знака “Cola Cola” върху безалкохолни напитки при етикирането им, предлагането им с този знак за продажба и рекламирането им на пазара, на основание чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО връзка с чл.73 ал.1 ЗМГО и чл.13 ал.2 т.1,2 и 4 ЗМГО. Касаторът е осъден да преустанови извършването на така описаното нарушение, постановено е изземване и унищожаване на 26820 бутилки, предмет на нарушението, присъдени са направените разноски.
Приложена е и втора касационна жалба от същата страна, същата дата и по същите основания като предходната жалба, приподписана от адвокат Д.
В касационната жалба /в двата варианта/ касаторът поддържа оплаквания за нищожност и неправилност на решението на САС, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „К” оспорва допускането й, както и същата по същество по доводите в двете жалби /чрез адвокатите Ж. К. и Д. Д. / по подробно изложени съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба – по доводите, изложени в двата варианта и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с искове по чл.76 ЗМГО от „К” срещу „Н” Е. за установяване нарушение на правото върху регистрирани комбинирана и фигуративна марка “Coca Cola” чрез обозначаване и реклама на произвеждани от ответното дружество безалкохолни напитки, преустановяване на нарушението, изразяващо се в използване на знак, сходен с регистрираните от ищеца марки в търговската дейност на ответника, изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението и присъждане на обезщетение за имуществени вреди. СГС е отхвърлил исковете, а САС е отменил решението му в частта, в която са отхвърлени искове по чл.76 ал.1 т.1,2 и 4 ЗМГО и вместо това е постановено друго решение, с което е признато за установено извършено през 2006 г. нарушение от „Н” Е. , гр. С. на правата върху марките на „К”, гр. А., САЩ, регистрирани в патентно ведомство на Р България за стоки от клас 32 – безалкохолни напитки с номера 22362/1993 г. – комбинирана, рег. № 10472/1976 г. – фигуративна и рег. № 48929/2004 г. – комбинирана, чрез използване в търговската дейност без съгласие на притежателя на марките “Coca Cola” знака “Cola Cola” върху безалкохолни напитки при етикирането им, предлагането им с този знак за продажба и рекламирането им на пазара, на основание чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО връзка с чл.73 ал.1 ЗМГО и чл.13 ал.2 т.1,2 и 4 ЗМГО. Касаторът е осъден да преустанови извършването на нарушенето, постановено е изземване и унищожаване на 26820 бутилки, предмет на нарушението, присъдени са направените разноски. В останалата част отхвърлителното решение на СГС е оставено в сила. САС е приел, че ищецът е притежател на фигуративна и комбинирана марка “Coca Cola”, регистрирани в патентното ведомство на Република България за означение на стоки клас 32 – напитки. В срока на защита на така регистрираните марки ответното дружество, сега касатор произвежда и предлага на пазара газирана безалкохолна напитка в пластмасови бутилки, етикирани с графичен знак “Cola Cola” и използва в рекламни кампании същия знак. С оглед заключенията на изслушани по делото патентни експертизи САС е приел, че съществуват многобройни прилики между основните елементи в графичното изображение върху етикета, използван от ответника, сега касатор, и защитените марки на ищеца с оглед, на което е прието сходство по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО и вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака върху етикетите с марките на жалбоподателя. САС е приел за неоснователен доводът на ответника, че правомерно упражнява право върху регистриран промишлен дизайн при етикиране на процесната стока, тъй като според САС защитеният дизайн не е идентичен с използвания в случая – те се различават в съществени детайли, касаещи цялостното възприятие – констатирано от двете експертизи. С оглед на така установеното, САС е приел, че ответникът е използвал знак за означаване и реклама на произвеждани от него и предлагани на пазара стоки – безалкохолни напитки, без съгласието на носителя на марките “Coca Cola” – чл.13 ал.1 ЗМГО. Според САС ответникът неправомерно е осъществил търговска дейност по чл.13 ал.2 ЗМГО – нарушение на правото на марка по чл.73 ЗМГО, което поражда право на искове по чл.76 ал.1 т.1,2 и 4 ЗМГО.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В касационната жалба касаторът поддържа като основание за допускането на касационното обжалване нищожност на обжалваното решение – вписана година 2003, към който момент исковата молба дори не е била предявена. Твърди, че има липса на дата. Формулира и два въпроса, касаещи обсъждането на събраните по делото доказателства и конкретно изслушаните експертизи, различията между същите, особеното мнение на едно от вещите лица и възможността за възприемане или невъзприемане на същото от съда. Като втори въпрос сочи конкуренцията между интелектуални права на собственост по ЗМГО и ЗПрД при конкретизиране – съставлява ли нарушение по чл.13 ал.1 ЗМГО използването на етикет, който е под закрила на ЗПрД и който макар да разкрива известни сходства с регистрираната търговска марка, в значителна степен е копие на регистрирания дизайн и се обхваща от правната закрила по чл.18 ЗПрД /с оглед доказателствата за регистриран дизайн от ответника и възраженията му, че именно той е използван при етикирането на стоките и се обхваща от правната закрила по чл. 18 ЗПрД/. По отношение на първия въпрос касаторът твърди решаване в противоречие с практика на ВКС, която цитира и прилага – на тричленни състави /решения и определения/, задължителна практика – ТР на ОСГК на ВКС № 1/2004 г., т.е. визира чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, а по отношение на втория въпрос твърди липса на съдебна практика и необходимост за точното приложение на закона и развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По така конкретизираните от касаторът въпроси, доводите в изложението и двата варианта касационна жалба, както и доводите на ответника в писмените отговори, настоящият състав на ВКС намира следното:
Няма основание за допускане на касационно обжалване с оглед доводите за нищожност на въззивното решение. Не се касае до липса на дата на постановеното решение на САС, както поддържа касаторът, а до погрешно вписана година на постановеният съдебен акт – 2003 г. вместо 2009 г., която е поправена по реда на чл.192 ал.2 ГПК /отм./ с решение от 08.12.2009 г.
Първият въпрос, формулиран от касатора касае неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Касаторът поддържа липса на обсъждане на всички доказателства от САС и избирателно позоваване за приета фактическа обстановка на част от същите, което според него е решено в противоречие със съдебно практика, цитирана от него. Следва да се посочи, че по същество не се касае до липса на обсъждане на всички доказателства, а до невъзприемане на доводи на ответника, сега касатора и възприемане от съда на определена фактическа обстановка, различна от твърдяна от него. САС е обсъдил доказателствата по делото и е изложил мотиви за това, макар и кратки, включително относно особеното мнение на едно от вещите лица, но не е възприел доводите на ответника за твърдяната от него фактическа обстановка. Има обаче обсъждане и доводите на касатора могат да бъдат преценявани по същество с оглед правилността и обосноваността на обжалваното решение – чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Следва да се посочи още, че задължителната практика на ВКС – ТР на ОСГК на ВКС № 1/2004 г. и решенията на тричленни състави на ВКС са относими към наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, но цитираните определения, както и практика по административни дела не са относими към тези хипотези – така и т.2 и т.3 от ТР №1 на ОСГК и ТК на ВКС от 2009 г.
Няма основание да се приеме, че така формулираният втори въпрос от касатора относно защитеният от ответника дизайн и конкуренцията му с правата по защитената търговска марка е обусловил изхода на спора и разрешаването му е от значение за развитието на правото. Както вече се посочи по-горе САС е приел от фактическа страна, че използваният от ответника знак при етикирането не е идентичен със защитения промишлен дизайн, като различията касаят съществени детайли. Именно с оглед на това, САС е приел като неоснователен довода на ответника за правомерно упражняване на права върху регистриран промишлен дизайн. Приетото отново е с оглед установеното от изслушаните експертизи и възприета, респ. невъзприета фактическа обстановка въз основа на същите. Щом това е така и няма произнасяне по така формулираният от касатора въпрос, няма основание да се приеме, че по този въпрос е налице основание за решаването му, обуславящо хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства за извършени разноски от „К” за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64/ 16.07.2003 г. /годината 2003 поправена на 2009 г. след решение от 08.12.2009 г. за допускане на поправка по реда на чл.192 ал.2 ГПК-отм./ по гр.д. № 15/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.