О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 16.07. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 388 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. чрез адвокат М срещу решение № 731/14.01.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 1178/2008 г., оставящо в сила решение № 236/27.06.2008 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 23/2006 г., с което настоящият касатор е осъден да заплати на “Е” ООД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 18000 лв. – остатък от цена за извършени аварийно ремонтни дейности и възстановяване на ел. iъоръжения и 1800 лв. – лихва за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на ПАС, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени обективно съединени искове от “Е” ООД срещу “Е” Е. по чл.79 ал.1 вр. чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за остатък от цената на извършени от ищеца аварийно ремонтни дейности и лихва за забава върху главницата.
ПОС е уважил исковете, а ПАС е оставил в сила решението му. ПАС е приел, че между страните е сключена търговска сделка за изработка, при която е налице приемане на извършената работа от поръчващия и дължимото за нея възнаграждение с писмо№87/14.02.2005 г., липсва и оспорване своевременно на издадената фактура №567/16.022005 г. за свършена работа по смисъла на чл.301 ТЗ.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая настоящият касатор формулира два въпроса:
Първи въпрос: Даване ход на делото по същество пред ПАС при нередовното призоваване на настоящия касатор – чл.41 ал.5 и ал.6 ГПК /отм./, което е в противоречие с практиката на ВКС – задължителна и константна.
Втори въпрос: Неправилно приетото от ПАС наличие на приемане на извършената работа с оглед доказателствата по делото, което е в противоречие с практиката на ВКС – задължителна и константна.
По първия въпрос: Така формулираният въпрос по същество е довод за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.2-ро ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Разрешаването на този въпрос не е обусловило крайния извод на съда в обжалваното решение, доколкото е предшествало това решение. Ето защо този въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос: Самият касатор свързва разрешението на този въпрос с извършената преценка на доказателствата по делото от ПАС. Щом това е така не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване от ПАС и ВКС в задължителна и константна практика по смисла на чл.280 ал.1т.1 ГПК, доколкото има преценка на доказателства, а всеки казус е с различна фактология, респ. и различни доказателства за установяването й. Друг е въпросът, че в случая ПАС се е позовал и на приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ.
Касаторът не излага никакви конкретни доводи за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, само визирането й в изложението му, не обосновава нейното наличие.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС, поради което и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 731/14.01.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1178/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.