О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 28.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 751 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК по касационна жалба на А. за с. к. /АСПК/ чрез юрисконсулт Г. С. срещу решение № 143/09.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2793/2008 г. Противната страна – “А” Е. чрез а. Б а. Невена С. е подала насрещна касационна жалба срещу същото решение. Касаторът АСПК обжалва решението на САС в частта, оставяща в сила решението на СГС, касателно отхвърлителната част на иска му, а касаторът “А” Е. с насрещната касационна жалба обжалва решението на САС в частта му, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, касателно уважителната част на предявения срещу него иск.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване и в двете се сочи противоречие на обжалваното решение със съдебна практика на отделни състави на ВКС.
Касационната жалба на АСПК се оспорва от “А” Е. по съображения в писмен отговор. АСПК не взима становище по насрещната касационна жалба на “А” ЕАД.
ВКС, ТК, първо отделение, като извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок, съответно по чл.283 и чл.287 ал.2 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по касационната жалба на АСПК, поради следните съображения
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран с предявен иск от АСПК по чл.92 ал.1 ЗЗД срещу “А” ЕАД. Ищецът претендира неустойка за неизпълнение на задължение по програма за трудова заетост по приватизационен договор за продажба от 23.06.1999 г. за отчетната 2003 г. Искът е уважен за 41580 лв. с лихви и разноски и е отхвърлен за разликата до пълния предявения размер от 59400 лв. САС е оставил в сила първоинстанционното решение.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос и неговото решаване се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът АСПК формулира като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разрешен в противоречие с практика на ВКС дали предвиденото в чл.20.1. от процесния приватизационен договор допустимо 20%-но отклонение от предвидените в приложение № 27 към договора следва да се изчислява въз основа на средносписъчния брой на заетите в края на месеца, предхождащ сключването на договора или за процесната отчетна година. Или касаторът визира тълкуване на текст от приватизационния договор, регламентиращ поетото задължение на купувача по приватизационен договор във връзка с изпълнение на програма за трудова заетост. Вярно е, че тълкуването на един договор се подчинява на правилата, регламентирани в чл.20 ЗЗД, каквото тълкуване е извършено и по настоящото дело, но това тълкуване е винаги конкретно, по конкретен договор и конкретна клауза от същия. В този смисъл даденото тълкуване като краен резултат по един договор не може да бъде идентично с дадено тълкуване като краен резултат по друг договор. Цитираните от касатора решения на ВКС, а именно: № 579/26.11.2008 г. на ВКС, № 669/24.10.2008 г. на ВКС и № 728/18.01.2007 г. на ВКС касаят хипотези, различни от казуса по настоящото дело – първото решение се отнася за договор за заем, второто е по иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, третото е по иск по чл.92 ЗЗД, но претендираната неустойка е за неизпълнение на задължения по приватизационен договор, свързани с погасяване на задължения на приватизираното дружество, а не за неизпълнение на програма за трудова заетост като по настоящото дело. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване между обжалваното решение и цитираната практика на отделни състави на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Доколкото не се допуска касационно обжалване на решението на САС по касационната жалба на АСПК, на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на “А” Е. не следва да се разглежда.
С оглед крайния резултат по касационните жалби, направените от касаторите разноски следва да останат за тяхна сметка.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/09.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2793/2008 г.
На основание чл.287 ал.4 ГПК НЕ РАЗГЛЕЖДА насрещната касационна жалба на “А” Е. срещу решение № 143/09.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2793/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.