О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
598
София, 23.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 543 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по 2 касационни жалби – на А. за с. к. /АСлПК/ чрез юрисконсулт К. К. и “Г” А. чрез адвокат И срещу решение № 2/29.01.2009 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д № 625/2008 г. С това решение е изменено решение № 62/11.06.2008 г. по гр.д. № 145/2007 г. на Габровски окръжен съд /ГОС/ по искове по чл.92 ал.1 и по чл.86 ал.1 ЗЗД на А. за с. к. срещу “Г” А. .
АСлПК обжалва решението на ВТАС касателно отхвърлителната част на предявените искове, а “Г” А. обжалва въззивното решение касателно уважителната част. И в двете жалби са поддържат оплаквания за неправилност, а основанията за допускане на касационните жалби са както следва:
Касаторът АСлПК формулира като съществен въпрос по делото отчитането на изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за поддържане на определена численост на персонала – съобразно броя регистрирани трудови договори или в съответствие с “Методика за изчисляване на списъчния и средносписъчния брой на персонала” на НСИ. Решаването на този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона, т.е. визира се хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът “Г” А. поддържа противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос, а именно дължимост на неустойка – неизпълнение на задължения за трудова заетост при наличие на хипотезата на чл.123 КТ и чл.20 ЗЗД. Този касатор прилага решения на отделни състави на ВКС.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационните жалби, поради следните съображения:
ГОС е сезиран с обективно съединени искове от АСлПК срещу “Г” А. по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 678618 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 94962.41 лв. Претендира се неустойка за неизпълнение задължение за трудова заетост за 2005 г. по приватизационен договор от 14.04.2000 г. за продажба на акции, представляващи 80% от капитала на “К” ЕА. и лихва за забава.
Първоинстанционният съд е уважил исковете съответно за 192307.50 лв. – неустойка и 26641.91 лв. – лихва за забава. Исковете до пълния предявен размер са отхвърлени.
Въззивният съд е изменил първоинстанционното решение като е присъдил още 448717.50 лв. по иска по чл.92 ал.1 ЗЗД с лихви и разноски, отхвърлил е частично иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата 6902.26 лв. – разликата от 19738.41 лв. до 26641.01 лв. и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. Въззивният съд е приел, че е налице частично неизпълнение на програмата за трудова заетост от страна на “Г” А. по сключения приватизационен договор, поради което ответникът дължи уговорената неустойка. За неоснователно е прието възражението на “Г” А. , че не е налице неизпълнение от негова страна на програмата за трудова заетост, поради преназначаване на работници в “К” ЕООД от “К” А. на основание чл.123 КТ, тъй като се касае за две отделни дружества с различен предмет на дейност, като без значение в случая е обстоятелството, че едноличен собственик на капитала е приватизираното дружество “К” АД. Именно по тези съображения въззивният съд не е приел, че със сочените преназначения са изпълнени поетите задължения по приватизационния договор по програмата за трудова заетост за 2005 г. .
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По касационната жалба на АСлПК: Т. касатор формулира проблема за отчитането на изпълнението на програмата за трудова заетост по приватизационния договор – съобразно регистрираните трудови договори в НОИ или съобразно “Методика за изчисляване на списъчния и средносписъчния брой на персонала” на НСИ.
Вярно е, че в случая въззивният съд е приел отчитането съобразно “Методика за изчисляване на списъчния и средносписъчния брой на персонала” на НСИ, така както е възложена задачата на ССЕ пред ВТАС, чието заключение не е оспорено от страните. Възприет е варианта на ССЕ, който е по-благоприятен за настоящия касатор и с оглед на който ВТАС е присъдил още 448717.50 лв. по иска по чл.92 ал.1 ЗЗД, като разликата в двата варианта не е в това дали отчитането е съобразно регистрираните трудови договори в НОИ или съобразно “Методика за изчисляване на списъчния и средносписъчния брой на персонала” на НСИ, а в общото или отделно отчитане като изпълнение на програмата за трудова заетост на заетите лица в двете дружества – “К” ЕООД и “К” АД. Както се посочи по-горе, ВТАС е приел, че е налице неизпълнение на програмата за трудова заетост с преназначаване на работници в “К” ЕООД от “К” А. , тъй като се касае за две отделни дружества с различен предмет на дейност. Следователно, формулираният от АСлПК въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за отчитането на изпълнението на програмата за трудова заетост по приватизационния договор – съобразно регистрираните трудови договори в НОИ или съобразно “Методика за изчисляване на списъчния и средносписъчния брой на персонала” на НСИ не е обусловил решението на ВТАС, поради което настоящият състав на ВКС не намира основание за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване по жалбата на АСлПК.
По касационната жалба на “Г” А. <Ад&@А. : Т. касатор визира противоречиво разрешаване от въззивния съд на въпроса, свързан с преназначените работници в “К” ЕООД от “К” А. на основание чл.123 КТ. Не е налице противоречиво разрешаване от въззивния съд на приложението на чл.123 КТ вр. с чл.20 ЗЗД в случая. Приложените от касатора решения на ВКС касаят хипотези, фактологично различни от настоящата. В случая се касае до преценка за изпълнение на програмата за трудова заетост от страна на “Г” А. по сключения приватизационен договор, като проблемът е свързан със запазване на работните места в приватизираното дружество към момента на неговата приватизация, а не в други търговски дружества. Именно с оглед на това и липсата на изменение на приватизационния договор по т.9.2 от него, въззивният съд е приел, че е налице частично неизпълнение на програмата за трудова заетост, като е уважил иска за неустойката по чл.92 ал.1 ЗЗД. Прието е, че няма разширяване на дейността на приватизираното предприятие, довело до увеличаване на броя на работните места, а пренасочване на работници, но новото дружество има различен предмет на дейност, поради което преназначенията по чл.123 КТ не са приети за изпълнение на приватизационния договор. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС не намира основание за приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, поради което и по тази жалба не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат направените пред настоящата инстанция разноски и на двете страни.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/29.01.2009 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д № 625/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.