О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 04.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 367 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” АД чрез а. Д срещу решение № 55/18.03.2008 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 455/2007 г. в частта му, в която е отхвърлен иск на касатора над сумата 15070.77 лв. до 40070.77 лв. като погасена чрез прихващане.
Касаторът поддържа като основание за допустимост на касационната си жалба, наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – произнасяне по съществен материален интерес, обусловен от размера на прихващането, в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна – Е. “В” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материален интерес, обусловен от размера на прихващането, в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, като е приел допустимост на прихващане на вземане на касатора към страна, която е Е. за вземане на последната като ФЛ.
ВКС в настоящия си състав счита, че същественият материален интерес, обусловен от размера на прихващането, на който се позовава касатора, не обуславя допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От значение е наличието на съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, който винаги е специфичен за всяко дело – в случая този въпрос е свързан с допустимостта на прихващане и легитимацията на страните по същото, за който въпрос именно се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Но не е налице противоречие с практиката на ВКС и конкретно няма противоречие в приетото от ВАС като правна аргументация относно допустимото прихващане и приетото в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Законът /чл.56 ТЗ и чл.29 СК/ не допускат раздвояване на правен субект ФЛ, който е регистриран като Е. , нито това е сторил ВАС в обжалваното решение. Регистрацията на едно ФЛ като Е. сама по себе си не е противопоставима на съпружеската имуществена общност, изключена е презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК за придобитото по време на брака от Е. , когато то е резултат от упражняване на търговска дейност – т.1 от ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. За поетите задължения във връзка с търговската си дейност Е. ще отговаря с цялото имущество, включено в предприятието му, с личното имущество /без несеквестируемото/ и половината от имуществото-съпружеска имуществена общност – все т.1 от ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Разрешенията в т.1 б.”б“ и т.2 в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС касаят липсата на солидарна отговорност на съпруга-нетърговец за задължения на търговеца и допустимостта на иск по чл.29 СК от съпруга на Е. , които са неотносими към спора и страните по настоящото дело, поради което не може да се приеме, че решението на ВАС е постановено в нарушение на това ТР. Ето защо, не е налице визираното от касатора противоречие с практиката на ВКС, макар да има произнасяне по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, не интерес, какъвто е допустимостта на прихващане и легитимацията на страните по същото.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1т.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на “С” АД чрез а. Д срещу решение № 55/18.03.2008 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 455/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.