О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 25,06,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 211 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. к. /АСлПК/ чрез юрисконсулт С. Г. срещу решение № 1907/23.11.2009 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 2379/2009 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пловдивски районен съд /ПРС/ по предявен иск от касатора срещу И. М. К. за 14904 лв. – имуществени вреди от неизпълнение на задължение по приватизационен договор.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – И. К. оспорва допускането на касационната жалба, както и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС е предявен с иск от АСлПК срещу И. допускане на касационно обжалване нка М. К. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по приватизационен договор – да не се отчуждава имота, предмет на договора, в определен срок. Искът е отхвърлен от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че по сключения приватизационен договор ответната страна е поела задължение да не отчуждава имота, предмет на договора, в 5-годишен срок от изплащане на цената му. В случая тази цена е окончателно изплатена на 31.10..2000 г., след което на 17.11.2005 г. ответницата се е разпоредила с имота, при което не е налице неизпълнение на поетото задължение по чл.4 ал.1 т.3 от приватизационния договор, а предявеният иск за обезщетение от неизпълнение е неоснователен. Решението е постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка, за което ПОС е изложил мотиви в постановеното решение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът сочи като процесуалноправен въпрос „следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъжда всички приложени по делото доказателства”. Касаторът прилага решения на ВКС като твърди, че настоящото решение е постановено в противоречие с тях, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Така поставеният въпрос очевидно визира чл.12 ГПК вр. с чл.236 ал.2 ГПК, аналогичен на чл.188 ал.1 ГПК /отм./, за чието приложение се отнасят представените от касатора две решения – № 431/26.01.2005 г. и № 915/08.12.2008 г. на ВКС. Но разпоредбата е ясна и категорична – обсъждат се всички доказателства по делото и доводите на страните, друг е въпросът, че самата преценка може да бъде извършена и да доведе до порок – неправилност или необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. В случая самият касатор излага доводи именно по чл.281 т.3 ГПК, а не за това какво трябва да включва обсъждането на съда по смисъла на чл.12 ГПК, както формулира въпроса си по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. ПОС е извършил обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което е отразил в мотивите към постановеното решение, като касаторът не е съгласен по същество с крайния резултат по делото, чиято правилност може да се преценява едва след допускане на касационно обжалване, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасян по тях. Следователно, разрешаването на така формулирания от касаторът процесуалноправен въпрос не е обусловило крайния резултат по делото, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1907/ 23.11.2009 г. на допускане на касационно обжалване Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2379/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.