О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 183 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С” О. ч. адвокат С срещу решение № 215/11.11.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 410/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „В” О. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Добрички окръжен съд /ДОС/ са предявени като частични обективно съединени искове от ”С” О. срещу „В” О. по чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – за 112500 лв. по чл.240 ал.1 ЗЗД и за 38000 лв. по чл.92 ЗЗД. ДОС е уважил иска по чл. 240 ЗЗД за 110000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 112500 лв., изцяло е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД. ВАС е изменил решението на ДОС като е отхвърлил иска по чл.240 ЗЗД за 110000 лв. и е изменил решението в частта за разноските. ВАС е приел, че отношенията между страните са по сключен договор за заем от 01.03.2004 г. като ищецът „С” О. е твърдял, че е дал в заем не 380000 лв. както е вписано в договора, а 490000 лв., поради което претендира връщане на даденото с неустойка за забава с предявени като частични обективно съединени искове. ВАС е приел, че не е доказано предаване на заемни средства, надвишаващи 380000 лв., колкото са и върнати, поради което исковете по чл.240 и чл.92 ЗЗД са неоснователни. Този извод е направен при обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателствата и с оглед приложението на чл.301 ТЗ при приетата фактическа обстановка.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а се позовава бланкетно на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без да излага конкретни съображения във връзка с решаваните от ВАС въпроси, обусловили крайния изход на спора. Визира приложението на чл.301 ТЗ но във връзка с доказателствата по делото относно узнаване за част от дадени и връщани суми, а тези въпроси касаят обсъждане на доказателствата и приетата фактическа обстановка от ВАС, респ. неправилност на обжалваното решение по чл.281 т.3 ГПК. Следователно, не е формулиран основен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито съображения за наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Приложените решения на ВКС са с различна фактология от настоящия казус и макар да имат отношение към чл.301 ТЗ сами по себе си не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ВАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/ 11.11.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 410/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.