О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 07.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 544 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Л” – Й. И. П. ” чрез а. И срещу решение № 559/10.04.2008 г. /погрешно изписан №457/ на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 457/2008 г., в частта с която е отменено уважително решение № 168/09.11.2007 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ по гр.д. № 568/2007 г. за сумата 2047.75 лв., възнаграждение за всеки отработен час по договор от 10.10.2005 г. със законна лихва върху тази сума и е постановено друго решение отхвърлящо исковете на касатора срещу “П” ЕООД за отменения размер.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а като основание за допустимост на касационното обжалване релевира наличието на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а именно решаването на основния въпрос – недължимост на претендираните суми в противоречие с константна практика на ВКС с оглед представени по делото фактури, което е от съществено значение за точното прилагане на закона. Посочва и прилага четири решения на отделни състави на ВКС.
Ответната страна – “П” ЕООД не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
ПРС е сезиран от Е. “Л” – Й. И. П. ” с искове по чл.79 и 86 ЗЗД – възнаграждение и лихва за забава за възмездно ползване на товарен автомобил срещу “П” ЕООД. ПРС е уважил исковете, а ПОС е отменил частично уважителното решение и е отхвърлил исковете за отменения размер, което решение е предмет на касационното обжалване. Основанията за отхвърляне на исковете според въззивният съд са свързани с липсата на приети и одобрени от наемателя протоколи, установяващи заетостта на наетата машина, така както е договорено в чл.16 ал.2 от сключения между страните договор.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира като основен въпрос дължимостта, респ. недължимостта на претендираните суми за наетата машина по сключения договор с ответника, който въпрос бил решен в противоречие с константна практика на ВКС, като искът частично е отхвърлен, въпреки наличие на представени фактури, съставени между страните. Така формулираният основен въпрос касае същността на спора между страните и неговото разрешаване е обусловено от доказателствата по конкретно приетата и доказана по делото фактическа обстановка. Фактурите, на които се позовава касаторът не са нито единственото доказателство, нито единственото условие за дължимо възнаграждение по сключения между страните договор. Същите се съставят след двустранно подписани протоколи за заетостта на отдадената под наем машина, съгласно сключения между страните договор /чл.16 ал.2/ и именно с оглед липсата на такива протоколи ПОС е отхвърлил иска, т.е. приложил е конкретния договор между страните и неговите уговорки. Щом това е така, не може да се приеме, че решението по това дело е постановено в противоречие с константна практика на ВКС по дела с фактическа обстановка, различна от настоящия случай, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В конкретния случай не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото произнасянето по съществения за спора въпрос за дължимостта, респ. недължимостта на претендираното възнаграждение не е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, а с приложимостта на конкретно сключен между страните договор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 559/10.04.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 457/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.