О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 29.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1070 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. /АДВ/, представлявана от В. П. – изпълнителен директор, срещу решение № 203/22.06.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 401/2009 г., потвърждаващо решение № 105/05.03.2009 г. Пловдивски окръжен съд /ПОС/ в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на “Д” ЕООД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата –“Д” Е. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран с молба от АДВ за откриване производство по несъстоятелност срещу “Д” Е. като кредитор с непогасени изискуеми публични вземания. Първоинстанционният съд е обявил неплатежоспособност на “Д” Е. с начална дата 01.01.2005 г., открил е производство на несъстоятелност срещу длъжника, обявил го е в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието му, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратил е правомощията на органите му и е спрял производството по несъстоятелност, поради липса на имущество за покриване разноските по производството, като е указал на заинтересованите лица възможността в едногодишен срок от спиране на производството да поискат възобновяване ако платят разноски по несъстоятелността в размер на 2500 лв. По жалба на молителя срещу първоинстанционното решение само в частта му досежно определената дата на неплатежоспособността, решението на ПОС в обжалваната му част е потвърдено от ПАС. ПАС е приел, че за дата на неплатежоспособността следва да се определи 01.01.2005 г., посочена от вещото лице в заключение на ССЕ, когато длъжникът е спрял всякакви плащания към кредиторите си.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доводите му в касационната жалба визират определянето на датата на неплатежоспособността от въззивния съд, но съображенията, изложени за наличие хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК са свързани с анализ на посочени решения на тричленни състави на ВКС и САС във връзка с прието финансово състояние на длъжник в производство по несъстоятелност и изследване на относимите към неплатежоспособността показатели на това финансово състояние /решения № 96/2007 г. на ВКС и № 1727/2004 г. на ВКС, а решението на САС е без данни да е влязло в сила, поради което не обуславя хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК/. При липса на конкретизиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и неустановено от касатора наличие на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на ПАС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203/22.06.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 401/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.