О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 02,07, 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 359 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с. училища за деца с увреден слух /ССУ за ДУС/ “П”, чрез а. Н. А. срещу решение № 1727/21.11.2008 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 1982/2008 г., с което е оставено в сила решение № 59/18.04.2008 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ по т.д. № 2943/2007 г., отхвърлящо исковете на настоящия касатор срещу З. к. /ЗК/ “У” АД общо за сумата 10854.57 лв. – изплатени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че неоснователността на предявените искове е разрешена от ПОС в противоречие със становището на друг състав на ПОС по същото дело при първото му разглеждане. Има две напълно противоречиви решения, поддържа касаторът, което означава противоречива практика, налице са основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна – ЗК “У” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на ССУ за ДУС срещу решението на ПОС, поради следните съображения:
Настоящият касатор е предявил пред ПРС искове общо за 10854.57 лв. срещу ЗК “У” АД, като е твърдял, че като работодател е изплатил сумите – обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, признато за трудова злополука, на трето лице, негов служител, въз основа на влязло в сила съдебно решение, на основание чл.200 КТ. Претендира платеното от ответника като застраховател по риска “гражданска отговорност” на виновния водач на МПС, причинил ПТП-то, признато за трудова злополука. Първоначално ПРС е отхвърлил исковете, квалифицирайки ги по чл.74 ЗЗД, ПОС е обезсилил решението му и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по предявеното основание – регресни искове на работодателя. При повторното разглеждане на делото ПРС отново е отхвърлил исковете, квалифицирайки го по чл.54 ЗЗД, а ПОС е оставил в сила решението му.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство не формулира въпросите, по които има противоречиво разрешаване със съдебна практика, а визира само крайния резултат по предявените от него искове, а именно тяхното отхвърляне в решението на ПОС. Но независимо от липсата на формулирани въпроси, не са налице и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Противоречивата практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК визира влезли в сила решения, а не две инстанционни решения – на ПОС по едно дело, които не са влезли в сила, както е в настоящия случай. Соченото решение № 1110/08.06.2007 г. по гр.д. № 190/2007 г. е на ПОС по настоящото дело при първото му въззивно разглеждане и с него е обезсилено постановеното първо решение по делото от ПРС и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото от ПРС е постановено друго решение, предмет на въззивно обжалване пред ПОС. Второто решение на ПОС е предмет на касационно обжалване. Щом това е така не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не сочи конкретни аргументи, а наличието й свързва само с противоречиви становища на инстанциите в невлезли в сила решения по време на разглеждане на делото. Но това обстоятелство не обуславя наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1727/21.11.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1982/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.