О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 02.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 931 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „У” Е. чрез адвокат Р срещу решение № 75/17.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 1190/2008 г., с което е оставено в сила решение на С. окръжен съд /СТОС/, осъждащо касатора да заплати на „П” Е. 60000 евро /частичен иск от общата дължима сума от 300000 евро/, получена без основание с преводно нареждане за преводен кредит в чуждестранна валута на 05.09.2006 г. със законната лихва и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „П” Е. оспорва допустимостта на касационната жалба, както и нейната основателност по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СТОС е сезиран с предявен иск от „П” Е. срещу „У” Е. за сумата отк 60000 евро като частичен иск от общо дължима сума от 600000 евро, като ищецът твърди, че сумата му се дължи на две основания, съединени при условия на евентуалност – разлика между предоставена сума и разходвана за изпълнение на поръчка за закупуване на недвижими имоти, евентуално дадени без основание с оглед липсата на писмен договор за поръчка между страните. СТОС е разгледал иска по чл.55 ал.1 изр.1-во ЗЗД с оглед устната договореност между страните за закупуване на недвижими имоти – чл.292 ал.3 ЗЗД, като е приел, че искът е основателен за сумата 60000 евро от общодължимите 300000 евро – останалите 300000 евро са върнати чрез прехвърляне на имоти. ПАС е оставил в сила обжалваното решение в рамките на въззивната жалба и основания, като е приел, че искът е основателен в уважения размер – 60000 евро – частичен иск от общодължимите 300000 евро, с оглед отношенията между страните по договор за поръчка без сключен писмен договор за това, като са приети за недоказани възраженията на ответника, сега касатор, за връщане и на останалите 300000 евро чрез плащания вместо ищеца по сделки с недвижими имоти с оглед представените нотариални актове за извършването им.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, относими към неправилността и необосноваността на обжалваният акт – основания по смисъла на чл.281 ГПК, по които няма основание за произнасяне на настоящия етап. Излагат се много доводи във връзка с точната квалификация на иска, приет за основателен от ПАС, който въпрос бил разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, както и на отделни състави на ВКС /280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, но въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК доколкото разпоредбата на чл.55 ЗЗД е ясна и конкретна, обсъждана в правната доктрина, по нея има и огромна съдебна практика, частично цитирана и от самия касатор по множество казуси, различни по фактология с настоящия, поради което не се налага тълкуване, нито промяна на такова.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/17.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1190/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.