О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 23.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1099 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „И” А. ч. адвокат В срещу решение № 58/24.03.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 1296/2008 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – О. Р. оспорва касационната жалба по отношение нейната допустимост и по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжан съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове от О. Р. против „И” А. за 106729.80 лв., представляваща авансово платена и неусвоеуна сума за СМР по договор за обществена поръчка – изграждане на подпорна стена и 32018.94 лв., договорна неустойка. ПОС е отхвърлил исковете, а ПАС е отменил решението му за сумата 106 729.80 лв. и е постановил друго решение, уважаващо иска за отменения размер с лихви и разноски. В останалата част отхвърлителното решение на ПОС е оставено в сила. ПАС е приел, че между страните е сключен договор за обществена поръчка – изграждане на подпорна стена и възложителят – О. Р. е привел на ответника общо 179974.09 лв. Доколкото работите не са изпълнени в цялост в уговорения срок, преустановени са, с уведомително писмо от 14.09.2007 г. ищецът е прекратил договора и е поканил ответника в тридневен срок да възстанови сумата 106729.80 лв. Това е сумата от приведения аванс след приспадане на извършените и приети СМР до момента, за която ПАС е приел, че се дължи връщане на неосъществено основание – чл.55 ал.1 ЗЗД, с оглед прекратяване на договора. ПАС е приел още, че претендираната неустойка – по чл.92 ЗЗД е недоказана, доколкото ищецът не е конкретизирал претенцията си – не се сочат вреди от неизпълнение, а се претендира само връщане на неусвоен аванс – с оглед неосъществени СМР, по прекратен договор.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване формулира като въпрос неразглеждането и необсъждането на доказателствения материал по делото, свързан с позицията на ответника, това, че „И” А. е изпълнил част от възложените работи, във връзка, с което съдът не е обсъдил изслушаниете СТЕ /конкретно на в.л. Жеков/, при което е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС – цитирани решения и определения на тричленни състави на ВКС, задължителна практика на ВС и ВКС, решения на ВАС.
Настоящият състав на ВКС не споделя тезата на касатора относно непроизнасянето от въззивния съ, която според него е включена в обхвата на чл.280 ал.1 ГПК. Законът изисква произнасяне, т.е. конкретно правно действие, обективирано в постановеното решение, а не непроизнасяне, което би означавало да се тълкува липсващо, а не извършено мотивиране от въззивния съд. Друг е въпросът, че в случая ПАС е извършил обсъждане на доказателствата, включително и заключенията на СТЕ, но изводите за неизпълнение от страна на настоящия касатор и основателност на предявения иск срещу него не съвпадат с позицията му, което не представлява необсъждане, нито е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на закона. Конкретните доводи в изложението на касатора са насочени не към решаването на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и приложение на отделните хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, а касаят неправилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от събраните по делото доказателства и направените въз основа на нея правни изводи. Но както е посочил и ВКС в ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, т.1, основанията за допускане на касационно обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ са различни от общите основания за неправилност на въззивно решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност ще се извършва едва след допускане на касационното обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК/. Т. проверка не би могла да се извърши на настоящия етап при допускане на касационното обжалване – в закрито заседание, защото би противоречала на основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Доколкото не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а се поддържат доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които настоящият състав счита, че не може да обсъжда на настоящия етап, не може да се прецени и наличието на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Друг е въпросът, че се цитира практика по казуси, фактологино неидентични с настоящия, респ. неотносима към настоящото решение, както и определения на ВКС или решения по административни дела на ВАС, които не обуславят приложение на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /така и т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са претендирани такива с оглед изхода на спора – чл.78 ал.3 ГПК, тъй като ответникът не представя доказателства за сторени разноски пред ВКС – представен е само договор за правна помощ с договорено възнаграждение, но не са представени доказателства това възнаграждение да е платено от О. Р. на процесуалните представители на страната.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/24.03.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 1296/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.