О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 224 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. и горите /МЗГ/ чрез мл. юрисконсулт А. М. срещу решение № 218/18.11.2008 г. на Т. окръжен съд /ТОС/ по в.гр.д. № 249/2008 г., с което частично е изменено и частично оставено в сила решение № 89/29.04.2008 г. на Районен съд гр. П. по гр.д. № 3/2008 г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна – С. Й. , като Е. “И” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на МЗГ срещу решението на ТОС по в.гр.д. № 249/2008 г. поради следните съображения:
РСП е сезиран с положителен установителен иск по чл.252 ГПК от МЗГ, настоящ касатор, че вземането му по издаден изпълнителен иск по запис на заповед срещу Е. “И” в размер на 1632.36 лв. съществува. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение – само за 180.08 лв. и е постановил уважително решение за отменения размер, а в останалата част първоинстанционното отхвърлително решение е оставено в сила.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира като съществен въпрос в случая приложението на чл.164 ал.1 т.2 ГПК, разрешен в противоречие със съдебна практика, обуславящо хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без излагане на конкретни доводи. Така формулираният съществен въпрос, макар и не изрично обсъден от въззивния съд, е относим към обсъждане на доказателствата по делото, респ. правилността и обосноваността на постановеното въззивно решение, но не обуславя наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК. Аргумент в тази насока е и само бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без изложени конкретни доводи и съображения от касатора. Приложеното решение на ВАС № 9412/17.09.2008 г. по адм.д. № 10688/2008 г. не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2. ГПК, доколкото разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, визират съдебна практика по граждански не и административни дела.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ТОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №218/18.11.2008 г. на Т. окръжен съд по в.гр.д. № 249/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.