О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 15.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 772 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” А. чрез адвокат Д срещу решение № 89/12.05.2009 г. /погрешно посочено от касатора, че е от 05.02.2009 г. – дата на последното о.з. на въззивния съд/ на Б. окръжен съд /БлОС/ по гр.д. № 1265/2008 г., с което е оставено в сила решение на Б. районен съд /БлРС/ в частта, осъждаща настоящия касатор да заплати на “З” О. сумата 4735 лв. – цена на продадени хранителни продукти по посочени данъчни фактури с лихви и разноски, и е отхвърлено направено възражение за прихващане от настоящия касатор срещу ищеца за 3984.20 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване не визира конкретно правно основание, излага общи доводи, че решението на БлОС е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с отделни решения на тричленни състави на ВКС, Великотърновски ОС, РС – Д. и РС – Ч. , конкретизирани в изложението по чл.283 ГПК.
Ответникът по жалбата –“З” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БлРС е сезиран с обективно съединени искове от “З” О. срещу “М” А. по чл.327 ал.1 ТЗ за 9029.42 лв. и по чл.86 ЗЗД за 4688.59 лв. Ищецът претендира цена на продадени и предадени хранителни стоки по описани единадесет фактури, както и лихва за забавено плащане. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за цената на част от фактурите и лихвата за забава по тях, както и възражение за прихващане. БлРС е уважил предявените претенции частично – за 4735 лв. – главница със законна лихва, както и частично за мораторната лихва по описаните конкретно фактури, като е приел за основателно възражението за погасяване по давност за част от фактурите и е отхвърлил възражението за прихващане на ответника. Исковите претенции за разликата от уважената част до пълните предявени размери са отхвърлени. Въззивният съд е оставил в сила така постановеното решение на първоинстанционния съд.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретни въпроси – материалниправни или процесуалноправни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по които се е произнесъл БлОС и разрешението по които е обусловило обжалваното решение. Касаторът визира общо “осъждането на ответника да заплати на “З” О. определена парична сума и отхвърлянето на направеното в процеса от “М” А. , възражение за прихващане”. Така общо посочените въпроси обхващат целия предмет на спора между страните и то най-общо, поради което не съставляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. При липса на конкретност на тези въпроси, не би могло да се прецени какво противоречие между обжалваното решение и цитираната съдебна практика от касатора се има предвид от последния. Друг е въпросът, че касаторът сочи и невлезли в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, които не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БлОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89/12.05.2009 г. /погрешно посочено от касатора, че е от 05.02.2009 г. – дата на последното въззивно о.з./ на Б. окръжен съд по гр.д. № 1265/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.