О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 08.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 451 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “О” ЕООД чрез а. П. М. и “Ф” ООД, чрез а. А срещу решение № 51/26.05.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.т.д. № 1933/2007 г., с което е изменено решение на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 1616/2005 г., постановено по искове на “О” ЕООД срещу “Ф” ООД по чл.265 ал.1 предл.2-ро ЗЗД и по чл.92 ал.1 ЗЗД, предявени съответно за 3442.95 лв. и за 6763.82 евро. СГС е уважил частично исковете, САС е намалил присъдените от СГС размери по исковете.
Касаторите, обжалващи решението съответно в отхвърлителната /“О” ЕООД/ и уважителната м. част /“Ф” ООД/ поддържат, че решението е неправилно, а допустимостта на касационното обжалване обосновават както следва:
– “О” ЕООД – визира основания по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК;
– “Ф” ООД – сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като в писмен отговор оспорва касационната жалба на противната страна.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторът доводи и твърдения в жалбата, респ. в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
По касационната жалба на “О” ЕООД: Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по “съществен материалноправен въпрос, който е свързан с точното, правилно и еднакво приложение на такива важни и широко приложими разпоредби, каквито са нормите на чл.265 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД… в противоречие с практика на ВКС и други съдилища. Освен това казуса поставя необходимостта от анализ в практико-приложен аспект на правните институти на цесията, новацията и делегацията на облигации. Налага се обсъждане и на процесуалната конструкция на активното субективно съединяване на искове при условията на евентуалност, както и на въпроса за процесуалните рамки на дедуктивната дейност на съда по преценка на доказателствата”. Това изложение не формулира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а очертава целия предмет на спора между страните по конкретния казус. Изложени са в касационната жалба доводи и възражения, визиращи неправилността на постановеното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК като основание за касационно обжалване, не и конкретни основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Така очертания много общ материалноправен и процесуалноправен въпрос, сведен до целия предмет на спора по делото, а не до конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както изисква чл.280 ал.1 ГПК не дава възможност да се прецени и налице ли е разрешаването м. в противоречие с практика на ВС, ВКС и други съдилища по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, както поддържа касатрът. Цитираните ПП № 7/1978 г. и ПП № 5/1979 г. на ВС не обуславят приложение на т.1, доколкото не е формулиран същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл САС. Колкото до цитираните едно решение на ВС и две решения на ВКС на отделни състави, следва да се посочи освен липса на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както изисква чл.280 ал.1 ГПК и това,че тези решения не представляват задължителна практика по ЗУС или ЗСВ, а не се излагат съображения, че същите обуславят константна практика, за да е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Соченото решение на СГС по принцип обуславя хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но не и в в случая, доколкото не е формулиран същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл САС. Друг е въпросът, че всички цитирани решения на отделни състави касаят казуси с различна фактология от казуса по настоящото дело.
По касационната жалба на “Ф” ООД: Касаторът визира основания за допустимост на жалбата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. И този касатор не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен в обжалваното решение, както изисква чл.280 ал.1 ГПК, а излага съображения за незаконосъобразно и необосновано уважаване на претенции срещу него. Всички доводи, свързани с неоснователност на ищцовите претенции, частично уважени от САС, както вече се посочи по-горе по другата жалба, са основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречиво прилагане на закона, с оглед постоянна практика на ВС и ВКС, каквато не се сочи. Поддържа се наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но без изложени съображения за наличието й, а тази хипотеза е налице когато приложената норма в конкретния случай е неясна и се нуждае по тълкувателен път да се изясни точното й съдържание и да се отстрани противоречива съдебна практика по приложението й.
При така изложените общи основания за допустимост в касационните жалби, представляващи по същество основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че същите не съставляват основания за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Щом касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51/26.05.2008 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 1933/2007 г. по касационните жалби на “О” ЕООД чрез а. П. М. и “Ф” ООД, чрез а. А.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.