О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 18.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1019 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. ф. “З” чрез юрисконсулт Т. Л. срещу решение № 1039/21.07.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1019/2009 г., с което се отменя като недопустимо допълнително решение № 64/16.02.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 1544/2006 г., оставящо без уважение молбата на „О” Е. по чл.193 ГПК /отм./ за допълване на постановеното по делото от същият съд решение от 03.07.2008 г. Със същото решение САС е върнал делото на СГС за произнасяне по исковата молба на „О” Е. съобразно мотивите на своето решение.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „О” Е. оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт поради следните съображения:
СГС е сезиран с обективно съединени искове на „О” Е. срещу ДФ „З” по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, съответно за сумата 80000 лв. главница и 1200 лв. лихва за забава. В исковата молба е посочено, че цената на исковете е определена при условията на чл.57 ГПК /отм./ в момента на подаването й.
С решение от 03.07.2008 г. СГС е уважил иска за претендираната главница от 80000 лв. – безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени в бизнес-план към проект № 0* и за 1200 лв. лихва за забава.
С допълнително решение от 16.02.2009 г. същият съд – СГС е оставил без уважение молбата на „О” Е. с правно основание чл.193 ГПК /отм./ за допълване на постановеното по делото решение от 03.07.2008 г. СГС е приел, че само позоваването на нормата на чл.57 ГПК /отм./, без да е направено изрично искане за определяне цената на иска от съда, не създава задължение за съда да се произнесе като определи сам цената. Приел е, че ищецът сам е посочил цената на предявените от него искове, без да е направил искане за определянето й от съда или поискал увеличение на иска по реда на чл.116 ал.1 ГПК /отм./.
Двете решения са обжалвани пред САС.
По жалбата на ищеца срещу допълнителното решение на СГС, САС е приел, че допълнителното решение следва „да се отмени като недопустимо и делото се върне на СГС за произнасяне по исковата молба на „О” Е. в пълните й заявени и установени в хода на първоинстанционното производство размери, защото такова произнасяне няма, а въззивната инстанция не може и не следва за първи път да се произнася по иск, който изобщо не е бил разглеждан от долна инстанция”. Липсата на произнасяне по исковата молба на „О” Е. в пълните й заявени и установени в хода на първоинстанционното производство размери не позволява произнасяне по въззивните жалби срещу основното решение от 03.07.2008 г. на този етап, приел е САС.
Настоящият състав на ВКС счита, че така подадената касационна жалба срещу отменителното решение на САС по молбата по чл.193 ГПК /отм./ не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. По смисъла на чл.280 ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, които решават материалноправен или процесуалноправен въпрос, а такъв е този, от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основание и петитум в исковата молба и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Произнасянето на съда представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос – така и т.1 от ТР №1/2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. В случая не е налице разрешаване на такъв въпрос, а отменително решение, с което делото се връща на СГС за произнасяне по исковата молба на „О” Е. в пълните й заявени размери – вж. пледоария на пълномощника на ищеца пред СГС в о.з. от 20.11.2007г., след което САС да се произнесе по въззивните жалби срещу основното решение от 03.07.2008 г. Не се решава спор по същество, а делото се връща на СГС за произнасяне по същество по претенциите в цялост с оглед молба по чл.193 ГПК /отм./. Ето защо подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото пред ВКС се прекрати, а делото се върне на СГС за произнасяне, съобразно указанията на САС в отменителното му решение № 1039/21.07.2009 г.
Мотивиран от горното , съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „О” Е. срещу решение № 1039/21.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1019/2009 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д 1019/2009 г. по описа на ВКС, ТК, І-во ТО.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне съобразно указанията на САС в отменителното му решение № 1039/21.07.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от уведомяването на касатора пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.