Определение №663 от по търг. дело №656/656 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 663
София,  20.11.2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 656   по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Г. чрез а. Д срещу решение № 344/ 25.11.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/, въззивно отделение ІV-Г състав по гр.д. № 3823/2006 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на касатора по чл.135 ЗЗД срещу “Б” Е. и П. Б. , като правоприемник по реда на чл.120 ГПК на Р. В.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, а като основание за допускане на касационната жалба поддържа всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответната страна: “Б” Е. оспорва касационната жалба съображения в писмен отговор, а П. Б. не взема становище
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на СГС, поради следните съображения:
СРС е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД от П. Д. Г. срещу “Б” Е. и Р. В. В. , починала в хода на процеса и производството продължено по реда на чл.120 ГПК /отм./ срещу нейния наследник П. Х. Б.. Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество “Б” Е. предварителен договор за построяване и продажба на апартамент, за който заплатила капаро, но по-късно ответното дружество продало жилището, предмет на предварителния договор, на Р. В. В. , която е свързано лице с ответното дружество по смисъла на закона и е знаела за увреждащия характер на сключената сделка. СРС е отхвърлил иска, а СГС е оставил в сила решението му. СГС е приел, че презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД касае родствени отношения между правни субекти – физически лица, но е недопустимо в нейния обхват, по пътя на разширителното тълкуване, да се включват и юридически лица, каквото е “Б” ЕООД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Настоящият касатор поставя като конкретен въпрос от значение за изхода на спора дали презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридически лица, с оглед конкретните обстоятелства по конкретното дело.
Не е налице противоречие между обжалваното решение с цитираната от касатора практика на отделни състави на ВКС, а именно: решение № 120/02.02.2000 г. на ВКС – V г.о., решение № 1037/02.10.2008 г. на ВКС – ІІ г.о., решение от 23.03.2007 г. на ВКС – ІІ т.о. на ТК, тъй като в тези решения приложимостта на чл.135 ал.2 ЗЗД е приета с оглед родствена връзка между представляващите купувача и продавача и идентичност на органи на двете дружества като физически лица, докато настоящият случай не е такъв – поддържат се доводи, навеждащи на свързани лица по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ, включващи множество хипотези и то за период, предшестващ увреждащата ищцата, сега касатор, сделка. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, доколкото липсва задължителна практика – цитираното ТР № 1 на ВС от 1965 г. не е относимо в случая, липсват и съображения за приложимост на т.3 извън бланкетното препращане към същата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344/ 25.11.2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение ІV-Г състав по гр.д. № 3823/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top