О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 02,07, 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 323 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Ц. чрез старши юрисконсулт Г. Д. срещу решение № 230/15.12.2008 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 435/2008 г., отменящо решение № 38/24.06.2008 г. на Разградски окръжен съд /РОС/ по т.д. № 274/2007 г. в уважителната му част и постановяващо друго, отхвърлящо предявените искове на настоящия касатор срещу Е. “И” по чл.79 ал.1 вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумата от 25351.63 лв. – концесионно възнаграждение по договори № 6 и № 7 от 31.01.2003 г. със законната лихва, 17610.92 лв. обезщетение за забава и 212.36 лв. неустойка за забава.
Касаторът поддържа, че решението на ВАС в обжалваната му част е неправилно и необосновано, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос по делото /без да го конкретизира/, е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 725/2005 г. на І ТО на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – Е. “И” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на О. Ц. срещу решението на ВАС, поради следните съображения:
РОС е сезиран от настоящият касатор с предявени искове за дължима от ответника – Е. “И” насрещна престация /концесионно възнаграждение/, както и за закъснителни вреди, основаващи се на сключени между страните два концесионни договора и в частност на неизпълнение договорно задължение на Е. за заплащане на уговореното в срока договорно възнаграждение. РОС е уважил частично исковете, квалифицирайки ги по чл.79 ал.1 вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Въззивният съд е отменил решението на РОС в уважителната му част и е постановил друго, отхвърлящо исковете за отменения размер. ВАС е приел, че договорите между страните са прекратени и доколкото не е уговорено периодично изпълнение /плащане/ на насрещна престация от ответната страна, това прекратяване има обратно действие – чл.88 ал.1 ЗЗД. С оглед обратното действие на развалянето отпада задължението за престиране и отговорността за закъснителни вреди – мораторни лихви и мораторни неустойки.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство не формулира конкретни въпроси, решени в противоречие с решение на ВКС и не излага конкретни доводи защо разрешението по тези въпроси е от значение за развитие на правото. Касационната жалба касае най-общо приетата фактическа обстановка от ВАС, необсъденото плащане от ответника по договора в хода на процеса и приетата неоснователност на иска по чл.86 ЗЗД. Доколкото не са формулирани въпроси, а са изложени доводи – най-общо и неаргументирано, относно обосноваността и правилността на решението, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 нито на т.3 ГПК. Соченото решение № 725/2005 г. на ВКС е относимо към дължимост на законна лихва при просрочени валутни задължения и нейния размер във валута по непрекратен договор, чиито условия са различни от условията по договорите по настоящото дело и в този смисъл разрешението по цитираното дело е неприложимо към настоящото дело, следователно не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Колкото до хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при липсата но конкретизирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от ВАС, както и излагане на каквито и да е доводи и аргументи за наличие на тази хипотеза, само бланкетното позоваване на законовата разпоредба – чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е основание да се приема наличието й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230/15.12.2008 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 435/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.