О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 594 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на а. А като пълномощник на Г. И. З. срещу решение №152 от 02.07.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 812/2008 г., с което е отменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 02848/2006 г. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на ищцата Г по чл.534 ТЗ за сумата 17000 щатски долара срещу Д. М. Присъдени са разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а допустимостта на касационното обжалване обосновава с произнасяне от съда по съществен материалноправен въпрос, а именно: записът на заповед и задължителните реквизити на записа на заповед, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – конкретно с ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС. Поддържа се още, че този въпрос многократно е решаван противоречиво от съдилищата, а изясняването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – Д. М. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователни са възраженията на противната страна за нередовност на жалбата, свързана с подаване на неподписана лично от З. жалба и правоспособността на пълномощника й, доколкото жалбата е подадена от пълномощник на страната – адв. Г с приложено пълномощно за подаването й, както и удостоверение за правоспособност № 9153/23.09.1972 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно записът на заповед и задължителните реквизити на запис на заповед, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата без да се сочат конкретни решения и е от значение за развитие на правото. Следователно касаторът поддържа наличие на трите хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Въпросът за задължителните реквизити на записът на заповед действително е съществен, но в случая той не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – конкретно ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, както се поддържа в касационната жалба, доколкото това ТР и конкретно т.1 от него е приложено от САС, видно от мотивите на обжалваното решение. В тази насока поддържаните доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение са относими към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото касаторът е посочил общо противоречива практика на съдилищата, но не и конкретни решения по посоченият значим материалноправен въпрос, предмет на настоящия спор.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитие на правото касаторът свързва само с изясняването на разрешения в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища специфичен материалноправен въпрос по делото, а подобно противоречиво разрешаване не се установи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, а с оглед на този изход съдът не следва да се произнася по искането за спиране изпълнението на въззивното решение по чл.282 ГПК, направено в касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №152 от 02.07.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 812/2008 г. по касационната жалба на а. А като пълномощник на Г. И. З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.