О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 21.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 530 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. “П” /ОДП/ – П. чрез главен юрисконсулт С. Д. С. срещу решение № 19/05.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 534/2008 г. в частта, с която е отменено отхвърлително решение на П. окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 602/2007 г. и вместо него е постановено друго решение, с което настоящият касатор ОДП – П. е осъден да заплати на З. “Б” АД, град С. сумата 7119.20 лв. – половината от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “автокаско” с лихви и разноски.
В касационната жалба касаторът релевира оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – З. “Б” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран от З. “Б” АД с иск по чл.402 ал.1 ТЗ /отм./ срещу ОДП – П. за сумата 14238.40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “автокаско” за вреди на лек автомобил марка “С”, собственост на П. Г. , нанесени при ПТП на 05.09.2004 г. между този автомобил и лек автомобил марка “Р”, собственост на ОДП – П. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска, а въззивният съд е отменил решението му и е уважил иска за 7119.20 лв. с лихви и разноски, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК формулира като материалноправни и процесуални въпроси, по които се е произнесъл ПАС, тези свързани с основателността на иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗ. , които въпроси са решени противоречиво от първоинстанционният и въззивният съд и чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Така както е формулиран разрешеният от ПАС въпрос, според касатора и дадените подвъпроси към него, касае се до конкретно приетата от ПАС фактическа обстановка относно механизма на конкретното ПТП и конкретните действия на водачите на МПС, участващи в ПТП-то. Изложените доводи и съображения от касатора по тези въпроси визират неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Само на това основание касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Следва да се посочи още, че касаторът не обосновава наличие и на никоя от допълнителните хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПНК, на които се позовава. Противоречивото разрешаване на спор в инстанционните решения по едно и също дело, т.е. решения, които не са влезли в сила, не обуславя наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, тъй като законът визира само влезли в сила съдебни решения. Касаторът се позовава бланкетно и на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да излага конкретни доводи и съображения, което не обосновава наличието й в случая.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19/05.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 534/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.