О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 04.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 381 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. за с. к. /АСлПК/ чрез юрисконсулт Д. К. и “Е” ООД чрез а. К срещу решение от 14.04.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр. д. № 3764/2006 г., с което е отменено отхвърлително решение от 29.11.2004 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 22036/2003 г. и е постановено друго, уважаващо изцяло иск на АСлПК срещу “Е“ ООД по чл.92 ЗЗД – за 5000 щ.д. и частично иск по чл.86 ЗЗД – за 348.52 щ.д. със, законните последици и отхвърлящо иска по чл.86 ЗЗД за разликата до предявения размер от 1650.86 щ.д.
Касаторите, обжалващи решението съответно в отхвърлителната /АСлПК/ и уважителната му част /“Е” ООД/ поддържат, че решението е неправилно, а допустимостта на касационното обжалване обосновават съответно както следва:
– АСлПК – с наличие на основания по чл.280, ал.1 т.3 ГПК – разрешен съществен материално-правен въпрос, който е от значение за прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно какви са предпоставките за приложение на чл.84 ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение не е определен, а е определяем.
– “Е” ООД – сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационните жалби са недопустими, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в жалбата, респ. в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
По касационната жалба на АСлПК: Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, който е от значение на точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно какви са предпоставките на чл.84 ал.1 ЗЗД за изпадане взабава. Същественият материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД е достатъчно ясна, но в случая СГС е приел изпадане в забава за плащане на претендираната неустойка от изтичане на дадения срок в поканата за плащане, следователно, съобразил се е с договореното между страните в приложения приватизационен договор, по същество и с чл.84 ал.2 ЗЗД /очевидно погрешно е посочен чл.84 ал.1 ЗЗД/, както и поисканото от самият ищец – претендирана лихва за изпадане в забава за плащане на неустойка след покана, каквато в случая е установено да е изпратена и получена от праводателя ответника – “Е” ООД и в която е даден срок за изпълнение. При тези доказателства и правни доводи на СГС, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което касационната жалба на АСлПК е недопустима.
По касационната жалба на “Е” ООД: Касаторът визира основания за допустимост на жалбата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по обсъжданите на събраните по делото доказателства, доказателствената тежест на страните в процеса, обосноваността на фактическите изводи на съда и последвалите от тях правни такива, както и противоречие с практика на ВС и ВКС без конкретизация.
При така изложените основания за допустимост на касационната жалба настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че същите не съставляват основания по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението на СГС не са основания за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл.280 ГПК и конкретно по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Общото позоваване на противоречие с практика на ВС и ВКС без посочване на конкретни решения, не е основание за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационните жалби на А. за с. к. чрез юрисконсулт Д. К. и на “Е” ООД чрез а. К срещу решение от 14.04.2008 г. на Софийски градски съд по в.гр. д. № 3764/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.