О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
650
София, 13.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:у
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 605 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “В” чрез а. А срещу решение № 16/25.03.2009 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 34/2009 г., с което е оставено в сила уважително решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ по предявени искове от “Б” Е. срещу настоящия касатор за сумата 66138.50 лв. – неплатени реализирани превози и сумата 3257.89 лв. лихва за минало време за забава със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – противоречие с практика на отделни състави на ВКС.
Ответникът по жалбата – “Б” Е. оспорва подадената касационна жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БОС е сезиран с обективно съединени искове от “Б” Е. срещу Е. “В”. Ищецът претендира заплащане на реализирани превози по издадени фактури и лихва за забава. Фактическите отношения между страните произтичат от сключен договор, по силата на който на ищеца е възложено от ответника да сключи от свое име, но за негова сметка договори за ж.п превоз, което ищецът изпълнил и сега претендира неплатените реализирани превози и лихва за забава. Исковете са уважени от БОС, а БАС е оставил в сила решението. БАС е приел, че между страните е налице спедиционен договор, като спедиторът е поел и задължението на превозвач. Дължимите от ответника суми са изчислени от СТЕ при съобразяване с предложената оферта № 183/30.05.2006 г. на БДЖ, като вещото лице изрично е отбелязало, че предложените единични такси съответстват на единната тарифа за превози на товари с ж.п транспорт в страната.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК формулира три въпроса, по които БАС се е произнесъл в противоречие с практика на отделни състави на ВС и ВКС, а именно:
1. Въпросът за правната характеристика на процесния договор. Доводите на кастора по този въпрос са общи, в известен смисъл и взаимно противоречиви и по същество касаят неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, поради което не могат да се обсъждат в настоящото производство като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Изводът на БАС, че между страните е налице спедиционен договор е направен с оглед представеният по делото договор, сключен между страните. С оглед този договор, конкретните му клаузи и конкретно обсъждане от БАС, не е налице противоречие със соченото от касатора решение № 163/2001 г. на ВКС.
2. При наличие на спедиционен договор кой следва да направи рекламация за некачествен превоз. Решението на този въпрос – така общо теоретично поставен, не е от значение за крайния изход на конкретния спор с оглед представеният по делото конкретен договор, сключен между страните, доколкото в случая е приложим У. на железниците и няма данни получателят на товара да е предприел каквито и да било конкретни действия за рекламации – §113,б.а,т.2 УЖ или преотстъпване на това право, или за разваляне на договора. Касаторът отново се позовава на противоречие със съдебна практика – решение № 163/2001 г. на ВКС, каквото не е налице, с оглед липсата на обективна идентичност по казусите по двете дела.
3. При нищожност на процесния договор, служебното задължение на съда е да констатира такава нищожност. Възражение за нищожност на процесния договор е поддържано от касатора само пред БОС и то е прието за неоснователно, като пред БАС няма подобни доводи. В този смисъл решаващият съд, като не е намерил основания за нищожност на процесния договор, не е имал и задължение да прогласи такава, както поддържа касаторът. Ето защо не е налице соченото противоречие между въззивното решение и решение на ВС № 23/1990 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Касаторът дължи на ответника по жалбата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1837.92 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16/25.03.2009 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 34/2009 г.
ОСЪЖДА Е. “В”, гр. Б., ж.к. “Л” бл.12 ет.10 ап.57 да заплати на “Б” Е. , гр. С., ул. “. № 3, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1837.92 лв. /хиляда осемстотин тридесет и седем лева и 92 ст./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.