О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 29,09,2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 448 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” Е. чрез адвокат А срещу решение № 175/29.12.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 915/2008 г., с което е отменено решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта, отхвърлящо искове по чл.92 ал.1 ЗЗД срещу касатора и постановяващо друго решение, уважаващо исковете за 29750 лв. и за 12435.50 лв. със съответните разноски и държавна такса. Със същото решение САС е оставил в сила решението на СГС в останалата отхвърлителна част, вкл. и досежно предявен насрещен частичен иск от “Х”Е. по чл.79 ал.1 предл.2–ро вр.чл. 82 ЗЗД за 12033.20 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. о. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Но предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, които не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване по жалбата срещу решението на САС, поради следните съображения:
СГС е сезиран с искове по чл.92 ЗЗД от С. о. против “Х” Е. във връзка с неизпълнение задължения на програма за трудова заетост по сключен между страните приватизационен договор от 02.03.2000 г. за определени в исковата молба периоди от време. Ответникът е предявил насрещен частичен иск по чл.79 ал.1 предл.2–ро вр.чл. 82 ЗЗД за 12033.20 лв.
СГС е отхвърлил исковете в цялост, а САС е отменил частично решението и е уважил частично исковете по чл.92 ЗЗД – съответно за 29750 лв. и за 12435.50 лв. с разноски и държавна такса, като е оставил в сила решението на СГС в останалата отхвърлителна част, вкл. и досежно предявен насрещен иск от “Х” Е. по чл.79 ал.1 предл. 2–ро вр.чл. 82 ЗЗД. САС е приел, че е налице неизпълнение на сключен договор между страните и дължимост на уговорените неустойки за неизпълнение и забава. Приета е липса на поведение на продавача – С. о. по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЗД, обусловило невъзможност за купувача “Х” Е. да ползва имота по предназначение и изпълни задълженията си по договора .
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Настоящият касатор в изложението си формулира 3 въпроса по делото, разрешени от САС и обуславящи наличието на трите хипотези на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, а именно :
Въпросът за нищожност на неустойката по чл.16 от договора, поради противоречие с добрите нрави, доколкото е договорена без краен предел в сключеният между страните договор. Решението на САС по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 561/06.10.2004 г., 173/15.04.2004 г., 544/29.05.2006 г., както и решение на ВКС по т.д. № 408/2005 г. – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Но САС не се е произнесъл по така формулирания въпрос – касаторът прави довод за нищожност на неустойката по чл.16 от договора на това основание – противоречие с добрите нрави, за пръв път в касационната жалба, не и пред първата или въззивна инстанции. Щом това е така, не може да се обсъжда наличие или липса на селективен критерий по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът за приложението на чл.83 ал.1 ЗЗД в случая, а не на чл.81 ал.1 ЗЗД, както е приел САС, според касатора – противоречие с решение № 1190/06.01.1994 г. на ВС. И тази въпрос е некоректно формулиран от касатора, доколкото САС е обсъждал и се е произнесъл за липса на хипотезата на чл.83 ал.1 ЗЗД в съответствие със защитната теза на касатора, а не на чл.81 ал.1 ЗЗД, което се сочи в настоящата касационна жалба. При тези мотиви на САС няма противоречие, а съответствие с приетото в решение № 1190/06.01.1994 г. на ВС, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Въпросът за приложението на чл.9 ЗЗД, чл.26 ал.1 предл.2-ро ЗЗД, чл.288 ТЗ и чл.309 ТЗ, което касаторът свързва с наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Мотиви за наличие на тази хипотеза се излагат бланкетно – само във връзка с противоречивата съдебна практика относно неустойка, договорена без краен предел. С оглед изложеното по-горе за липса на произнасяне от САС по въпроса за нищожност на неустойката по чл.16 от договора, поради липса на краен предел, респ. възражения в тази насока от касатора пред СГС и САС, настоящият състав не намира основание за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос. Същото се отнася и за въпроса налице ли е хипотезата на чл.81 ал.1 ЗЗД или на чл.83 ал.1 ЗЗД – също бланкетно посочено в изложението, доколкото произнасянето на САС е във връзка с твърдяната от самия касатор хипотеза на чл.83 ал.1 ЗЗД в случая.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175/29.12.2008 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 915/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.