О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 12.10. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 488 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” ЕООД чрез а. Ц срещу решение № 4/11.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 1229/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение на С. окръжен съд /СТОС/ и е постановено друго, с което е уважен иск на Т. Н. А. срещу касатора за сумата 14000 евро, представляваща авансово заплатена от нея част от продажна цена по предварителен договор между страните от 12.04.2007 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Т. Н. А. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните съображения:
СТОС е сезиран с иск по чл.55 ал.1 вр. чл.87 ал.1 ЗЗД от Т. Н. А. срещу “В” ЕООД за сумата 14000 евро, представляващи задатък по сключен между страните предварителен договор. Ищцата претендира връщане на сумата, тъй като развалила предварителния договор и поискала връщане на даденото, след като установила, че имотът по предварителния договор не е индивидуализиран, с по-малка площ е и е ипотекиран от продавача. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд е отменил решението му и е уважил иска, като е приел, че предварителния договор е развален. Приел е, че при продажба на вещ, обременена с права на трети лица, купувачът разполага с възможността да развали договора по чл.190 ал.1 ЗЗД, както и да иска връщане на цената по чл.192 ал.1 ЗЗД. Приета е, че в случая се касае за предварителен договор за продажба на недвижим имот, при който купувачът не може да има по-малки права при очаквана възможна евикция от тези по предвидените от закона при продажба и тъй като този договор /предварителния/ е развален с едностранно волеизявление, купувачът може да претендира връщане на даденото капаро.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Настоящият касатор в изложението си формулира като материалноправен въпрос по делото приложимостта на правилата за евикция по договора за продажба към предварителните договори за продажба и имат ли същите права купувачите по предварителния договор като купувачите по договорите за продажба. Доколкото се касае за тълкуване и съпоставка на правни норми, регламентиращи предварителен договор и договор за продажба, което е от значение за точното прилагане на закона, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване в случая на решението на ПАС. Не е налице тази хипотеза относно втория въпрос, формулиран от касатора, а именно дали възбраната, наложена върху имота, предмет на предварителния договор, е основание да се приеме, че продавачът е неизправна страна след като тази възбрана не е плод на негово виновно поведение и може да се вдигне до деня, определен за сключване на окончателния договор. По така формулирания – конкретизиран и с предполагаемо развитие въпрос няма произнасяне от ПАС, обусловило решението на спора.
Поради приетото наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 548 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4/11.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1229/2008 г.
УКАЗВА на касатора – “В” ЕООД да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 548 лв. /петстотин четиридесет и осем лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.