О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№471
София, 10.07. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 410 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. С. С. чрез адвокат Д на “Д” АД чрез старши юрисконсулт Е. Б. срещу решение № 143/11.12.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 323/2008 г.
В двете жалби се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване касаторите визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Жалбите са взаимно оспорени.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационни жалби срещу решението на САС, поради следните съображения:
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран от П. С. С. с иск по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ срещу “Д” АД за сумата на 300000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водач на МПС, застрахован при ответника по риска “гражданска отговорност”. СГС е уважил иска за 70000 лв. със законната лихва, а САС е оставил в сила първоинстанционното решение. Прието е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на ? част като цялостния размер на обезщетението е определен на 140000 лв., а след приспадане на съпричиняването са присъдени 70000.00 лв.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на П. С. С.:
Касаторът не формулира конкретните въпроси, решени в противоречие със съдебната практика на ВК и други съдилища, но визира общо размера на присъденото обезщетение и приложението на чл.52 ЗЗД, относно определянето на това обезщетение. Счита, че този въпрос е решаван противоречиво в съдебната практика, позовавайки се на решения на ВКС и други съдилища, като същевременно въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, тъй като гражданите следвало да бъдат наясно какво обезщетение им се дължи, което е и важно за процесуалното им поведение. Според настоящия състав на ВКС разликата в присъжданите в съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението и доказването им от събраните по делото доказателства е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед различната фактическа обстановка по настоящото дело и приетата по приложените решения на ВКС и други съдилища /част, от които не са и влезли в сила/, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК независимо от приетите различни размери на обезщетения за неимуществени вреди. Доколкото само с тези различни размери в различните казуси касаторът мотивира и наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, ВКС не счита, че същата е налице. Доводите за занижен размер на присъденото обезщетение касаят правилността и обосноваността на решението – основания по чл.281 ГПК, не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, изрично разграничени в закона.
По жалбата на “Д” АД:
Този касатор поддържа, че материалноправният въпрос, разрешаването на който е обусловило решението на САС, е този, свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – относно приетото съпричиняване, като този въпрос е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС и е от значение за прилагане на закона, чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Настоящит състав на ВКС намира, че в случая произнасянето от САС по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, респ. до каква степен следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя /чл.51 ал.2 ЗЗД/ действително е от значение за крайния изход на спора, но решаването на този въпрос е свързано с конкретна преценка на конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен казус. Конкретната преценка за това е суверенно право и задължение на решаващият съд, а решението по настоящия казус, макар и различно като краен резултат от решенията, приложени с касационната жалба, не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – всеки казус е различен и всяка фактология по него е различна, респ. различна е и преценката за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която и този касатор свързва само с различните размери на присъдени от съдилищата обезщетения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/11.12.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 323/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.