О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 07.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 466 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” Е. чрез а. С. С. срещу решение № 393/11.04.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 4625/2003 г., с което е отменено уважително решение Софийски районен съд /СРС/ от 27.05.2003 г. по гр.д. № 590/2002 г. и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу “Е” О. по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 13867.82 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 1342.29 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване – че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че в противоречие с решение № 25/1956 г. на ОСГК на ВС е решен процесуалноправен въпрос, а именно решаване на делото от въззивния съд от съдия, разглеждал спора и пред първата инстанция. Сочи и разрешения относно приемане на отделни факти и обстоятелства по делото от СГС в противоречие с отделни решения на ВКС, които се прилагат.
Ответната страна: “Е” О. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “О” Е. , поради следните съображения:
СРС е сезиран с обективно съединени искове от “О” Е. за възнаграждение по договор за възстановяване и капитален ремонт на машина и лихва върху него. СРС е уважил предявените искове, а въззивният съд е отменил решението му и е отхвърлил предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни с оглед неустановяването от доказателствата по делото на извършените работи и тяхното приемане, съобразно сключения договор между страните.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая релевират разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – задължителна и константна практика на ВКС и ВС.
Не е налице противоречиво разрешаване на процесуалноправния въпрос, а именно решаване на делото от въззивния съд от съдия, участвал при разглеждането му в първата инстанция конкретно с решение № 25/1956 г. на ОСГК на ВС. Това решение визира хипотезите на недопустимо решаване на дела по прегледа по реда на надзора /отм./ от съдия, който е взел участие при постановяване на решението, чиито преглед се иска. В случая е налице касационно обжалване на въззивно решение, постановено от съдия, който не е взел участие при решаването на делото от първата инстанция, а в заседания по събиране на доказателства от първата инстанция много преди решаване на делото по същество. Решението на първата инстанция – СРС, е постановено от съдия В. К. , няколко заседания след провеждано заседание от съдия Т. О. , която е докладчик на постановеното решение от СГС. Ето защо не е налице противоречие със задължителна практика на ВС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и противоречие с константна практика на ВКС, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото разрешаването на материалноправни въпроси, както и други процесуалноправни, обхващащи целия предмет на спора по делото – т.2,3 и 4 от изложението на касатора, е свързано по същество с неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК относно приетата неоснователност на предявените искове, мотивирана от СГС с оглед събраните доказателства и договора сключен между страните, а не с основания за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Правилното, респ. неправилното отхвърляне на предявените искове е въпрос по съществото на спора и е основание за обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, не и за допустимост на същото по смисъла на чл.280 ГПК. Независимо от това следва да се посочи още, че всички цитирани от касатора решения на ВКС касаят различни по установени факти казуси, т.е. няма идентичност с казуса по настоящото дело, поради което не може да се приеме, че е налице решаване на настоящия казус в противоречие с константна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК или на отделни решения на съдилищата /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 393/11.04.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4625/2003 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.