О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 12.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 895 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. П. чрез главен юрисконсулт П. В. срещу решение № 159/08.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 356/2009 г., с което е изменено решение на П. окръжен съд /ПОС/, като касаторът е осъден да заплати допълнително на „А” Е. сумата 3739.17 лв. – възнаграждение по договор № 1258/28.12.2007 г. за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци с лихви и разноски и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част по искове на „А” Е. срещу настоящия касатор.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – „А” Е. оспорва допускането на касационната жалба както и същата по същество по съображения в писмено становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран с обективно съединени искове от „А” Е. срещу О. П. за 29900 лв. – незаплатено възнаграждение по договор № 1258/28.12.2007 г. за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци и 1808 лв. лихва за забава. Исковете са уважени от първоинстанционният съд както следва: за 22838.66 лв. за главницата и 1808 лв. за лихвата, като в останалата част за пълния предявен размер на главницата искът е отхвърлен.
Въззивният съд – ПАС е изменил първоинстанционното решение като е осъдил О. П. да заплати на ищеца още 3739.17 лв. с лихви и разноски и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. ПАС е приел, че ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение по сключеният между страните договор № 1258/28.12.2007 г. за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, поради което предявеният от ищеца „А” Е. иск за същото е основателен в размер на сумата 26587.83 лв., поради което касаторът е осъден да заплати допълнително на „А” Е. сумата 3739.17 лв. с лихви и разноски. Дължимата от „А” Е. неустойка за за неизпълнение на възложените услуги от 3.79% по сключения между страните договор, е прихваната /чл.104 ал.2 ЗЗД/ от дължимото възнаграждение.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът О. П. не конкретизира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а най-общо сочи въпроса за неустойката. по сключения между страните договор. Изложените доводи касаят както приложението на чл.309 ТЗ, така и действителността на договорената клауза, за която няма произнасяне от ПАС. Доколкото касаторът не формулира конкретен въпрос, разрешен от ПАС в противоречие със задължителна практика на ВКС, а се излагат само общи доводи във връзка с неустойката, нейното намаляване и действителността на клаузата за същата, при смесване на двете хипотези, няма основание да се приеме, че е формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разрешен в обжалваното решение от ПАС. Следва да се посочи още, че за наличието на допълнителен критерий по чл.280 ал.1т.1-3 ГПК касаторът се позовава и на решения на тричленни състави на ВКС, обуславящи приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а не на визизираната от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Колкото до доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, същите са относими към неправилност и необоснованост на обжалвания акт по смисъла на чл.281 ГПК, не и към допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/08.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 356/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.