Определение №109 от по търг. дело №872/872 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 109
София, 18.02.2010 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 872   по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД чрез адвокат Н срещу решение от 20.05.2009 г. на В. окръжен съд /ВОС/ по гр.д. № 270/2009 г., с което е обезсилено решение от 12.02.2009 г. по гр.д. № 1000/2008 г. на районен съд Б. С. /РСБС/ и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /така и т.3 от ТР№1 от 17.07.1001 г. на ОСГК на ВКС /, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
РСБС е сезиран с установителни искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК /предявени и като осъдителни /за дължимост на доставена и консумирана електроенергия при подадено заявление от ищеца и разпореждане за издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник И. Б. , като искове са предявени срещу наследниците му. РСБС е уважил исковете частично, а въззивният съд е обезсилил решението му и е прекратил производството по делото, като е приел, че към датата на подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не е имало длъжник, който да е надлежна страна в заповедното производство – длъжникът И. Б. е починал на 07.12.2006 г. /Удостоверение за наследници №/30.09.2008 г./, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е от 13.08.2008 г., разпореждането за издадена заповед за изпълнение разпореждането е от 25.08.2008 г.
Д. на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос, а визира неизпълнението, според него, на необходимите действия по чл.7 ГПК, които съдът е следвало да извърши, а не е извършил и се е произнесъл по въпрос, по който не е сезиран. Следователно няма формулиран конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Навеждат се доводи за недопустимост на въззивното решение, каквата не е и налице, доколкото съдът следи служебно за наличието на надлежна страна в заповедното производство, както и в производството по исковете, с които е сезиран – чл.7 и чл.9 ГПК и което е сторил въззивният съд. В случая не е налице и хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК, тъй като длъжникът Б. е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издаването на разпореждането за издадена заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС.
 
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2009 г. на В. окръжен съд по гр.д. № 270/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top