О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 26.11. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 688 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. д. “Ф” гр. Р. чрез а. А срещу решение № 22/11.05.2009 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.д. № 150/2009 г., с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд /РОС/, отменящо решение на ОС на сдружението от 06.09.2008 г. за налагане дисциплинарно наказание “изключване” на С. Д. С..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване се визира произнасяне по “съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона”, т.е. чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. С. оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
РОС е сезиран с иск по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ от С. Д. С. за отмяна решение на ОС на С. Л. д. “Ф” гр. Р. от 14.05.2008 г. за изключването му, поради допуснати нарушения при свикване, провеждане и вземане на решението на ОС. РОС е уважил иска и е отменил решението на ОС на С. Л. д. “Ф” гр. Р., а ВТАС е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че процесното ОС е свикано в нарушение на ЗЮЛНЦ и устава на сдружението, тъй като в поканата за ОС не е фигурирала точка “изключване на ищеца”, каквото е взетото решение, нито ищецът е изслушан преди решението за изключването му, както е предвидено в устава на сдружението – чл. 19 ал.4 от устава.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решението на въззивния съд по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК –бланкетно препраща към закона – “съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона”. И. доводи за неправилни изводи на ВТАС относно приета фактическа обстановка и съответно приложение на правни норми към нея. Доколкото ВТАС подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, изложил е съображенията си за приетото от фактическа и правна страна, доводите на касатора касаят неправилност и необоснованост по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – не се формулира нито конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито конкретни съображения за приложение на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по жалбата, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/11.05.2009 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 150/2009 г.
ОСЪЖДА С. Л. д. “Ф” гр. Р., ул. “Ц” № 16 и съдебен адрес в гр. Р. ул. “. № 1* а. А да заплати на С. Д. С. – съдебен адрес чрез а. Л в гр. Р., ул. “. № 2* партер направените разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.