О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 02,07, 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 310 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г. чрез а. Д срещу решение № 132/06.11.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 306/2008 г. в частта, с която е изменено решение от 29.11.2007 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 437/2007 г., като е намалено присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Д. Г. от смъртта на нейната майка И, настъпила при ПТП, от 26000 лв. на 18000 лв.
Касаторът поддържа, че решението на САС в обжалваната му част е неправилно, тъй като е присъден различен размер за неимуществени вреди на двамата ищци – син и дъщеря на пострадалата при ПТП тяхна майка, като този размер е постановен в противоречие с нормата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика, обективирана в П. № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на ПП на ВС. Визират се всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответната страна – “ХДИ” ЗА. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на Д. Г. срещу решението на САС, поради следните съображения:
В случая пред СГС са предявени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ от Д. М. Г. и К. М. Б. за по 26000 лв. от всеки, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им И. Б. при ПТП, причинено от водач на МПС, застрахован при ответника по риска “гражданска отговорност”. СГС е уважил исковете изцяло, а САС е изменил първоинстанционното решение, като е намалил присъденото обезщетение само на Д. Г. на 18000 лв. с оглед липсата на доказателства по делото, установяващи отношенията на починалата с нейната дъщеря.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство визира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и критериите въз основа, на които същото се определя. Поддържа, че този въпрос е разрешен от САС в противоречие с постановления на ПП на ВС, т.е. визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Но разликата в присъжданите в съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Разликата в размера на присъдените обезщетения на двамата ищци е с оглед липсата на доказателства по делото, установяващи отношенията на починалата с нейната дъщеря и наличие на доказателства само за отношенията между починалата и сина й К. Б. , които живеели заедно до смъртта на Б. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението и доказването им от събраните по делото доказателства е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите в чл.280 ал.1 ГПК. Вярно е, че в случая двамата ищци са в еднаква родствена връзка с починалата при ПТП И. Б. – нейни деца, но с оглед събраните доказателства по делото, установяващи отношенията помежду К. Б. и неговата майка и липсата на каквито и да е доказателства за отношенията с Д. Г. , САС е присъдил различни обезщетения на двамата. В този смисъл не може да се приеме, че е налице противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, обективирана в П. № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на ПП на ВС, които никъде не указват присъждане на еднакви по размер обезщетения за неимуществени вреди на различни лица, независимо от еднаквата им родствена връзка – в случая с майка им, починала при ПТП. Щом това е така, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и 3, доколкото не се излагат конкретни аргументи за наличието им, а само бланкетно се препраща към законовите разпоредби за същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132/06.11.2008 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 306/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.