О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 10.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 847 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Л” АД чрез юрисконсулт Б. В. срещу решение от 15.05.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр.д. № 1424/2008 г., с което е отменено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на настоящия касатор по чл.407 ТЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.402 ТЗ /отм./ срещу ЗД “Е” АД за сумата 2623.63 лв., главница и 401.41 лв., мораторна лихва и е постановено друго решение, отхвърлящо изцяло предявените искове.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗД “Е” АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.402, вр. с 407 ТЗ /отм./, вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД от “Л” АД срещу ЗД “Е” АД. Ищецът претендира изплатено обезщетение по застраховка “автокаско” от застрахователя по риска “гражданска отговорност” на виновния водач, причинил ПТП – ЗД “Е” АД.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният съд е отменил решението му и е постановил друго решение, отхвърлящо исковете. Въззивният съд е приел, че застрахователят се суброгира в правата на застрахования при наличие на застрахователно правоотношение, заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице и наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинената вреда. Исковете са отхвърлени, защото не е доказана втората предпоставка – плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, тъй като представеното по делото авизо по платежно нареждане удостоверява само нареждане за плащане от страна на застрахователя, но не и задължаване и/или заверяване на сметка, което според чл.305 ТЗ доказва получаване на сумата от кредитора.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът сочи като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, въпросът за плащането на застрахователното обезщетение като предпоставка по предявения иск по чл.402 ал.1 ТЗ /отм./. По същество касаторът визира доказването на това плащане, а не правния въпрос относно плащането като предпоставка за суброгацията в правата срещу застрахования, респ. срещу застрахователя му. Касаторът се позовава на противоречиво разрешаване на този въпрос от СГС в сравнение с практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 и сл. ГПК. Но видно от мотивите на обжалваното решение на СГС, няма разлика в правните аргументи относно предпоставките за иска по чл.402 ал.1 ТЗ /отм./. и тези в решенията на ВКС – № 29/27.02.2009 г. и № 50/02.04.2009 г. Разликата в крайния резултат е с оглед на плащането, което следва да бъде установено по реда на чл.305 ТЗ – в този смисъл и решение № 50/02.04.2009 г., което в настоящия казус не е установено, тъй като представеното авизо доказва само нареждане за плащане, не и заверяване на сметката на длъжника. Следователно, касае се за недоказване на релевантни за спора факти, които са различни за всеки конкретен казус, а не за противоречиво разрешаване по едни и същи въпроси, при едни и същи факти и доказателства. Щом това е така, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като няма противоречиво разрешаване на сочения от касатора въпрос.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2009 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 1424/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.