О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 02.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 267 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” Е. , ч. адвокат Т срещу решение № 336/11.12.2008 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.д. № 592/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение № 84/14.07.2008 г. на Габровски окръжен съд /ГОС/ по гр.д. № 262/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което настоящият касатор “В” Е. е осъден да заплати на “С” АД сумата от 11490 лв. – незаплатена цена на извършени СМР по договор № 5/30.06.2004 г. с лихви и разноски.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а в изложението си относно основанията за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без да излага конкретни доводи и съображения и без да конкретизира съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото, разрешен от ВТАС.
Ответната страна “С” АД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “В” Е. срещу решението на ВТАС, поради следните съображения:
ГОС е сезиран с иск за неразплатени в цялост СМР. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд е отменил решението му и е постановил друго, уважаващо предявеният иск с оглед събраните по делото доказателства – писмени и гласни, вкл. новопредставени пред ВТАС и установяващи извършени и приети от настоящият касатор СМР.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство не формулира съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото, разрешен от ВТАС. Само бланково посочва разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Относно основния въпрос излага доводи, че този въпрос /неконкретизиран/ засяга важни икономически отношения на страните и има за предмет спорна сума в значителен размер. По този спор двете съдебни инстанции са постановили две противоречиви решения – ГОС е отхвърлил иска, а ВТАС го е уважил. Това изложение на касатора не формулира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен въпрос – материалноправен или процесуалноправен по делото, разрешен от ВТАС, а най-общо се сочи, че между страните има спор, отнесен до съда. Сезирането на съда, размерите на предявения иск и липсата на доброволно уреждане на спора между страните не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Различните инстанционни решения по едно дело, т.е. невлезли в сила, не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2, нито тази на т.3 ГПК. Довод за подобно наличие не е и бланкетното позоваване на законовите разпоредби в тази насока, без изложени конкретни доводи и съображения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на противната страна по жалбата, направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв. – адвокатски хонорар.
На основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336/11.12.2008 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 592/2008 г.
ОСЪЖДА “В” Е. , гр. Т., с.а. гр. Г., ул. “. № 6 да заплати на “С” АД, гр. С., ул. “. № 14, направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв. (хиляда лева) – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.