О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 13.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1086 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Д” А. чрез главен юрисконсулт М. М. срещу решение № 741/25.06.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 1773/2003 г., с което е изменено решение на Софийски градски съд /СГС/ – частично оставящо в сила и частични отменящо го по иск срещу касатора по чл.390 ТЗ /отм./.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 предл.1-во ГПК.
Ответникът по жалбата – Н. Т. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от Н. З. Т. срещу праводателя на настоящия касатор за сумата 60000 лв. на основание чл.390 ал.1 ТЗ /отм./ – дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско” във връзка с настъпило застрахователно събитие „кражба”. СГС е уважил иска частично – за 46748 лв. при извършено прихващане с незаплатени застрахователни премии по застрахователния договор. САС е изменил решението на СГС, като е намалил присъденото обезщетение до размир 43883 лв. САС е приел, че не е налице нищожност на застрахователния договор, както е поддържал настоящият касатор, поради неподписване на договор за покупко-продажба на МПС от ищцата и липса на интерес от сключване на застрахавателен договор, доколкото не е категорично установено /заключение на графологическа експертиза/, че подписът върху договора за покупко-продажба на МПС не е на ищцата. Приел е, че ищцата е собственик на процесното МПС, предмет на сключения от нея застрахавателен договор, настъпилата загуба на застрахованото имущество е именно в нейния патримониум, което обуславя и застрахователният й интерес. Присъденото обезщетение е намалено с оглед данните за действителната стойност на застрахованото МПС по заключението на АТЕ.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване, макар и да не конкретизира изрично въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, визира като предпоставка за валидност на имуществена застраховка наличието на застрахователен интерес, изразяващ се в наличие на собственост върху застрахованото имущество, каквато собственост от страна на ищцата в случая няма, респ. липсва застрахователен интерес. Като е уважил иска при липса на такъв интерес, приемайки наличието му при загуба в патримониума на застраховащия, САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, цитирана в приложените от касатора решения – № 627/2004 г. и № 761/2006 г. Както се посочи по-горе, между страните е съществувал спор относно собствеността на застрахованото МПС, като САС е приел, че ищцата е собственик на застрахованото МПС с оглед събраните по делото доказателства – договор за покупко-продажба и заключение на графологична експертиза. Следователно, въпросът за наличие на собственост, респ. застрахователен интерес и интерес от предявения иск е разрешен с оглед представените по делото доказателства, а не с правни доводи, че собственоста не е предпоставка за такъв интерес, както поддържа касаторът.становяването на собственост или неустановяването й е фактическо доказване или липса на такова. В този смисъл – щом САС е приел наличие на доказана собственост върху застрахованото МПС, респ. наличие на застрахователен интерес, няма основание да се приеме, че по така поставения от касатора въпрос е възприето разрешение, различно от приложената съдебна практика на ВКС. Има разлика във фактите по казусите и тяхното установяване, не и на правните аргуманти относно наличието или липсата на застрахователен интерес. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.1 е за задължителна практика на ВС и ВКС, каквато касаторът не сочи, а прилага решения на тричленни състави на ВКС – основания по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – така и т.2 и т.3 от ТР на ОС на ГК и ТК на ВКС № 1/2009 г./. Не са налице и предпоставки за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, доколкото касаторът не излага никакви доводи, а само бланкетно препраща към законовата разпоредба, позовавайки се на противоречиво правоприлагане, каквото в случая не установява.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата Н. Т. поисканите и направени от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 3900 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 741/ 25.06.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 1773/2003 г.
ОСЪЖДА „Д” А. , град С., бул. „К” № 68 да заплати на Н. З. Т. чрез адвокат М с адрес за призоваване град С., ул. „Ц” № 11 ет.4 ап.16 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 3900 лв. /три хиляди и деветстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.