О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 07.11. 2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 378 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. К., чрез а. М срещу решение № 22/29.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 1044/2007 г., с което е оставено в сила решение № 21/21.08.2007 г. на Хасковски окръжен съд /ХОС/ по гр.д. № 26/2005 г., отхвърлящо иск на К. за прекратяване на сдружение – Х.Т.П.П., на основание чл.13 ал.1 т.3 б.”а” ЗЮЛНЦ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а допустимостта на касационното обжалване обосновава с противоречието на обжалваното ршение с практиката на ВКС – решение № 462/06.07.2006 г. по т.д. № 70/2006 г. на І ТО на ВКС, решение № 636/29.06.2006 г. по т.д. № 139/2006 г. на ІІ ТО на ВКС, както и неприлагане на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се още, че въпросът дали едно сдружение с нестопанска цел може да съществува и функционира, без да противоречи на закона, е от огромно значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – сдружението Х.Т.П.П., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, които в случая визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК в допълнително подаденото изложение.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос е от огромно значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, т.е. визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Вярно е, че въпросът за прекратяване на едно юридическо лице с нестопанска цел и основанията за това, регламентирани в ЗЮЛНЦ е съществен материално-правен въпрос. Но разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 б.”а” ЗЮЛНЦ е достатъчно ясна, има практика по нея, като ПАС се е съобразил както със закона , така и с практиката.
Не е допуснато нарушение с цитираните две решения на ВКС, съответно решение № 462/06.07.2006 г. по т.д. № 70/2006 г. на І ТО на ВКС, решение № 636/29.06.2006 г. по т.д. № 139/2006 г. на ІІ ТО на ВКС, нито с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, респ. неприлагането му в случая и не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради следните съображения:
В обжалваното решение ПАС се е произнесъл по предявен иск по чл.13 ал.1 т.3 б”а” ЗЮЛНЦ, докато решение № 462/06.07.2006 г. касае иск по чл.431 ал.2 ГПК, т.е. произнасянето е по различни по основания искове. Решение № 636/29.06.2006 г. е по иск, предявен на същото основание, но с оглед приложението на § 1 ал.1 и § 1 ал.4 от ПРЗ на ЗЮЛНЦ по отношение характера на срока по и § 1 ал.4 от ПРЗ на ЗЮЛНЦ за съобразяването на уставите на вече регистрираните сдружения с изискванията на новия закон – че този срок не е преклузивен, в какъвто смисъл е и постановеното решение на ПАС. Колкото до ТР № 1/2002 г., същото касае решение на ОС на дружества, регистрирани по ТЗ, а не сдружения с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, респ. регистрация и прекратяване на търговски дружества, а не на сдружения с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ и исковете в тази насока, поради което неприлагането му от ПАС не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 б.”а” ЗЮЛНЦ е достатъчно ясна, има практика по нея, с която и със закона ПАС се е съобразил, поради което няма основания да се приеме, че допускането на касационната жалба в случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея срещу решение № 22/29.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1044/2007 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Г. Я. К., чрез а. М срещу решение № 22/29.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1044/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.