О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 15.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 793 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД чрез юрисконсулт С. Р. срещу решение от 22.05.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV А състав по гр.д. № 3269/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на Д. К. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 1689.73 лв. и е постановено друго, уважаващо така предявения иск.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване се визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата –Д. К. оспорва допустимостта на касационната жалба както и оплакванията в нея по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД от Д. К. срещу “Ч” АД. Ищецът твърди, че исковата сума е платена от него на ответника без основание, тъй като ответникът е поискал заплащането й поради извършена от него едностранна корекция на сметките му като абонат на ел. енергия. СРС е отхвърлил иска. Въззивният съд е отменил решението му и е уважил така предявеният иск. За да уважи иска СГС е приел, че той е основателен, тъй като ответникът не е установил какво количество ел.енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от средството за търговско измерване /СТИ/, при което преизчисляването на ел.енергията за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел.енергия, а разпоредбата на чл.25 ал.2 т.2 от О. У. на договорите за продажба на ел.енергия на територията на З. България, даваща възможност за едностранна корекция на сметката на абоната се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 ЗЗП и съобразно чл.146 ЗЗП е нищожна.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК основанието за корекция в сметките за електроенергия на потребителите, като конкретизира, че при решаването му съдилищата имали противоречива практика за това какво представлява констативният протокол за измерване на ел. енергия – частен или официален документ. Посочва две решения на СГС – № 1086/2007 г. и № 2862/2007 г. с противоречив краен резултат. Така поставеният въпрос като разрешение не е обусловил крайния изход на спора по настоящото дело. Както се посочи по-горе в мотивите на СГС относно основателността на предявения иск не е обсъждана правната природа на констативния протокол, визиран от касатора в настоящото изложение, а разпоредбата на чл.25 ал.2 т.2 от О. У. на договорите за продажба на ел.енергия на територията на З. България, даваща възможност за едностранна корекция на сметката на абоната, която според СГС е неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 ЗЗП и съобразно чл.146 ЗЗП – нищожна. Щом това е така, не може да се обсъжда и налице ли е допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2009 г. на Софийски градски съд, ІV А състав по гр.д. № 3269/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.