О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 23.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 349 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “С” чрез адвокат Т срещу решение от 10.12.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 773/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд /СГС/ от 22.02.2008 г. по т.д. № 02086/2006 г., отхвърлящо иск на касатора по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО за установяване факта, че ответникът А. П. е действал недобросъвестно при подаването на заявка № 6* за регистрация на марката “Ч”.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а като основание за допускане на касационната жалба релевира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл САС в случая, е въпросът по тълкуването и прилагането на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа още, че САС е добавил ново съдържание към изключителното право върху марката по чл.13 ЗМГО с доводите си, че притежателят на дадена регистрирана марка може правомерно да защити правата си като подаде заявка за нова различна марка, с което да възпрепятства започналото от трето лице използване на тази нова марка. Излага доводи и за противоречивото разрешаване на въпроса по тълкуване на добросъвестността по смисъла на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО във връзка със знанието за използването на същата марка. В тази насока цитира решения на ВКС, а именно: № 1084/2005 г., № 77/2005 г., № 475/2006 г., № 851/2006 г., № 140/2007 г. и № 560/2007 г.
Ответната страна – А. Г. П. оспорва допускането и основателността по същество на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба, поради следните съображения:
СГС е сезиран с иск от С. “С” срещу А. Г. П. за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка № 6* за регистрация на марката “Ч” въз основа, на която е регистрирана марка “Ч” – словна, за услуги от клас 35 и клас 41 по М. класификация на стоките и услугите. Ищецът твърди, че след 2002 г. съюзът присъжда и връчва годишни награди за значими журналистически постижения “Ч”, като решението за учредяване на наградата е взето на 17.04.2002 г., а ответникът научавайки за това подал заявка № 6* на 16.09.2002 г. за регистрация на марката “Ч”, при което е действал недобросъвестно, съзнавайки, че марката се използва активно от ищеца при организиране на конкурса.
СГС е отхвърлил така предявения иск, а САС е оставил в сила решението. САС е приел от фактическа страна, че ответникът П. е бил притежател, заедно с Н. З. Д. на комбинираната търговска марка “Ч”, включваща словна част “Ч” и графично изображение на отворена книга с наклонено перо над нея, за стоки от клас 16 – печатни изделия: книги, вестници, дипляни, регистрирана на 31.07.1996 г. със срок на защита 02.11.2005 г. През м. април 2002 г. ищецът е взел решение за организиране конкурс за връчване годишни награди за журналистика “Ч”, което огласил с публикации в печатните издания, при което ответникът уведомил ищеца, че с действията си нарушава признатото му право на марката. На 16.09.2002 г. ответникът подал заявка за регистрация на словна търговска марка “Ч” със срок на защита 16.09.2012 г. и е бил неин притежател към датата на излъчване на победителите в журналистическия конкурс – 22.10.2002 г. При така установената фактическа обстановка САС е приел, че в случая не е налице недобросъвестност на ответника при регистрацията на словната марка доколкото ответникът е притежавал съвместно с Н. З. комбинираната марка “Ч” преди оповестяването в печата на намеренията на ищеца, като все ответникът е подал заявка за регистрация не с цел да причини вреда на ищеца, а с оглед възможното нарушение на неговите собствени права по комбинираната марка, поради пълното съвпадение на словната й част и името на годишните награди за журналистика “Ч” на организирания от ищеца конкурс. В този смисъл, с оглед конкретните обстоятелства, установени по делото и изтъкнати по-горе, САС е преценявал недобросъвестността по смисъла на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, за което понятие липсва легална дефиниция в закона.
С оглед изискванията на закона – чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното по допускането на касационно обжалване на въззивното решение на САС по касационната жалба на С. “С”:
Въпросът за тълкуване и прилагане разпоредбата на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и конкретно понятието недобросъвестност в нея е съществен в случая, както поддържа касаторът и решаването му е обусловило крайния изход на спора. Но независимо от това, не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Вярно е, че ЗМГО не дефинира понятието “недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговски марки като основание за заличаване на вече регистрирана марка, но липсата на дефиниция не означава, че разпоредбата е неясна и липсва практика по нея. Както самият касатор признава, позовавайки се на съдебната практика на ВКС, макар и малобройна, същата препоръчва конкретна преценка във всеки конкретен случай на конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект. Тази конкретна преценка ще покаже има ли недобросъвестни действия, а за такива в доктрината и съдебната практика се приемат действия в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, действия, които злепоставят чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Такава конкретна преценка е извършвана от съда във всеки случай от цитираните от касатора решения на отделни състави на ВКС, за които касаторът навежда, че са константна практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. САС се е съобразил именно с тази практика, преценявайки конкретните обстоятелства в случая, свързани с действията на страните по делото. С оглед на тази конкретна преценка, е направен и конкретният правен извод за липса на недобросъвестност у ответника, който е бил притежател още от 1996 г., съвместно с Н. З. Д. на комбинирана търговска марка със същото наименование – охраняема словна част, като процесната и използваното наименование от ищеца. Именно в този смисъл е преценявано и поведението на ответника след огласеното в печата решение на ищеца да организира конкурс за връчване годишни награди за журналистика “Ч” – уведомяването на ищеца от ответника, че с действията си ищецът нарушава признатото на ответника право на марката. Все в този смисъл е преценявано и подаването на заявка № 6* от ответника за регистрация на словната марката “Ч” – насочено само към защита на неговия интерес, не и към причиняване вреда на ищеца, не и както касаторът поддържа, че е разширено понятието изключителното право върху марката по смисъла на чл.13 ЗМГО. Изводът на САС след тази конкретна преценка за липсата на недобросъвестност у ответника не е в противоречие с приетото от правна страна в цитираните от касатора шест решения на ВКС, а е свързано с преценка на различна фактическа обстановка. В случая наистина има знание у ответника за използването на наименованието “Ч” от ищеца, което наименование е и предмет на защита на регистрирана по заявка № 6* словна марка от ответника, както в цитираните решения на ВКС, но за разлика от тях, в настоящия казус ответникът е и притежател на регистрирана комбинирана марка със същото наименование много преди използването от ищеца и регистрацията на словната марка със същото наименование. Различие между словната и комбинираната марка действително е налице, но е налице и еднакво наименование в охраняемата словна част на двете марки. И именно това е преценявано от САС относно липсата на недобросъвестност от страна на ответника. Щом различието като краен резултат в решението на САС и цитираните решения на ВКС се дължи на различна фактическа обстановка за всеки случай, конкретно преценявана от решаващият съд, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на противната страна, макар да са поискани, поради липса на доказателства да са сторени такива пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.12.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 773/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.