О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 131 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” Е. , чрез адвокат Й срещу решение № 447/18.09.2008 г. на Русенски окръжен съд /РОС/ по в.гр.д. № 323/2008 г., с което е оставено в сила решение № 7/06.02.2008 г. на Русенски районен съд /РРС/ по гр.д. № 5809/2007 г. в частта му, в която “Л” Е. е осъдено да заплати на “В” О. сумата 1657.06 лв. с ДДС, дължима по фактура № 7/01.02.2007 г. с лихва за минало време и законна лихва до окончателното плащане, както и разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушение на процесуалния закон, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна – “В” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Л” Е. срещу решението на РОС, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство твърди, че решението на РОС е постановено в “нарушение на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. В този смисъл касаторът изобщо не формулира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който се е произнесъл РОС. Сочи се хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, спрямо която не може да има противоречие с въззивното решение и не се излагат никакви доводи и съображения за наличие на тази хипотеза като основание за допускане касационно обжалване. Формалното цитиране на текста от закона не е основание да се приеме наличието на тази хипотеза. Доколкото не е формулиран и същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК няма основание да се приеме, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Оплакванията за неправилност и необоснованост са основание за обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, каквато регламентация прави законът.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на РОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447/18.09.2008 г. на Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 323/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.