О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 133 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” АД, чрез адвокат Б срещу решение от 24.03.2008 г. на Д. окръжен съд /ДОС/ по в.т.д. № 19/2008 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Д. районен съд /ДРС/, уважаващо предявени искове от “Т” Е. , гр. Д. срещу касатора по чл.59 ЗЗД за суми съответно: 10000 лв. – частично от 18758.57 лв.; 7617.36; 10000 лв. – частично от 20994.27 лв.; 10000 лв. – частично от 14165.20 лв. – пункт 1-4 от жалбата /по пункт 5 и пункт 6 от жалбата самият касатор твърди, че уважителното решение на ДРС е отменено от ДОС и не е предмет на касационно обжалване/.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, а в изложението си досежно допускане на касационното обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че се касае за съществен материалноправен въпрос – приложението на чл.117 ал.7 ЗЕ и/или приложение на чл.59 ЗЗД, по който въпрос следва да се формира съдебна практика от ВКС. Посочва и основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото се позовава на едно решение на Варненски апелативен съд /ВАС/, за което твърди, че подлежи на обжалване пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Противната страна – Т. транспорт” Е. , гр. Д. и третото лице помагач на страната на ответника – касатор – “Е” АД не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Е” АД срещу решението на ДОС в обжалваната му част, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 при формулиран съществен материалноправен въпрос – приложението на чл.117 ал.7 ЗЕ и/или приложение на чл.59 ЗЗД, по който въпрос следва да се формира съдебна практика от ВКС. Така формулираният въпрос не е съществен по смисъла на закона, доколкото предявените искове в случая са квалифицирани по чл.59 ЗЗД. Въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът е за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допустимост на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Създаване на бъдеща практика с оглед още непредявени искове, е от значение за развитие на правната доктрина, но също не попада в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По смисъла на закона, за да е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго – предпоставки, които в случая не са налице, с оглед гореизложените съображения досежно приетата квалификация на иска, ясната норма на чл.59 ЗЗД и многобройна съдебна практика по нея.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, имаща предвид противоречива съдебна практика, установена с влезли в сила решения, докато в настоящия случай самият касатор сочи, че решението на ВАС, на което се позовава, не е влязло в сила и подлежи на обжалване пред ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ДОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2008 г. на Д. окръжен съд по в.т.д. № 19/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.