О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 08.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 526 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. , чрез адвокат М срещу решение № 276/14.07.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 232/2008 г., с което е оставено в сила решение № 20/11.01.2008 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 378/2006 г., осъждащо касатора да заплати на “Щ” Е. на основание чл.327 ал.1 ТЗ общо 77192.43 лв., отхвърлящо иска за разликата до пълния предявен размер, при уважено евентуално възражение за прихващане на “Е” Е. , обявяващо недействителност на основание чл.135 ЗЗД спрямо кредитора “Щ” Е. , извършено прехвърляне на право на собственост от длъжника “Е” Е. чрез апортна вноска в патримониума на “Е” А. върху недвижими имоти, изброени в диспозитива. Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, а като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че в нарушение с практиката на ВКС, която прилага, съдилищата са приели за разглеждане в едно производство осъдителен иск по чл.327 ал.1 ТЗ и Павлов иск по чл.135 ЗЗД, като последният е уважен все в противоречие с практиката на ВКС, въпреки наличните по делото доказателства за имущество на длъжника, много по-голямо от вземането към него и без решението по Павловия иск да е еднакво и за двете страни по увреждащата сделка.
Противната страна – “Щ” Е. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на обжалваното решение, като твърди, че ПОС и ПАС са решили същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос – съединяване на осъдителен с конститутивен иск, предпоставки и предели на действие на уважен иск по чл.135 ЗЗД, в противоречие с практика на ВКС. Сочи отделни решения на ВКС, както и решение № 169/1985 г. на ОСГК на ВС.
Не е налице противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото се цитират решения на отделни състави на ВКС, а именно – № 127/14.04.2006 г. по гр.д. № 36/2005 г., № 811/03.07.2007 г. по гр.д. № 899/2006 г. и № 777/01.12.2005 г. по т.д. № 380/2005 г., които не обуславят константна практика на ВКС – трайна, повтаряща се и безпротиворечива, в какъвто смисъл ги тълкува и то много превратно касаторът и доколкото са постановени по казуси с много по-различна фактическа обстановка от настоящия казус. Конкретно относно недопустимостта на съединяване на осъдителен и конститутивен иск. Обжалваното решение, допускащо това съединяване не противоречи на цитираното от касаторът решение № 127/2006 г., доколкото в мотивите на същото се приема, че съдът, сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, може да вземе предвид само влязло в сила решение, отричащо качеството на кредитор на ищеца /в случая отхвърлящо иск по чл.19 ал.3 ЗЗД/. Следователно, няма пречка при липса на постановено в предходно, отделно производство решение, отричащо качеството на кредитор на ищеца по иск по чл.135 ЗЗД, това качество да се установи и то по съединен с иска по чл.135 ЗЗД иск по чл.327 ТЗ, както е в настоящия случай, а не по чл.19 ал.3 ЗЗД, както е в решение № 127/2006 г.
Не е налице противоречие и с решение № 811/2007 г. доколкото и в цитираното решение, и в настоящото е извършена преценка за наличие или липса на увреждане на кредитора – изискване на чл.135 ЗЗД. Съображенията за наличието или липсата на подобно увреждане в различните хипотези са различни, но тези различия не обуславят противоречива практика в случая.
Решение № 777/2005 г. е неприложимо към настоящия казус с оглед коренно различната фактическа обстановка по двата казуса и вида на увреждащата сделка, поради което също не е налице противоречие с константна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице противоречие и с решение № 169/1985 г. на ОСГК на ВС доколкото в диспозитива на решението на ПОС, оставено в сила от ПАС, е уважен иск по чл.135 ЗЗД на “Е” Е. , като е обявена за нищожна спрямо него сключена сделка между “Е” А. и “Щ” ООД, т.е. нищожността е постановена спрямо трите страни – ищецът-кредитор и двете страни, сключили увреждащата сделка, които са и страни в производството. В този смисъл е и решение № 169/1985 г. на ОСГК на ВС.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на “Е” Е. не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по същата на решението на ПАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276/14.07.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 232/2008 г. по касационната жалба на “Е” Е. , чрез адвокат М.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.